Фактори осъществяващи непълната регенерация

Възстановителният процес започва с активиране и разрастване на мезенхимните или стволовите клетки, които образуват активни фибробласти. Към фактори осъществяващи непълната регенерация се отнасят:

• Фибробласти
• Пролиферация на кръвоносни съдове
• Синтез на колаген в гранулационната тъкан

Фибробластите представляват овални клетки с изобилна цитоплазма и интензивна митотична активност, които се откриват 2-3 дни след нараняването. По-късно, към 4-5 ден, те стават двуполюсни, имат изобилен ендоплазматичен ретикулум и апарат на Голджи. Някои фибробласти съдържат миофибрили, приличат на гладкомускулните клетки и се наричат миофибробласти. Тези клетки имат контрактилно способност. Фибробластната пролиферация се стимулира от тромбоцитния растежен фактор и е зависима до голяма степен от наличието на макрофаги, лимфоцити и интерферон.

Фибробластите синтезират и отделят извънклетъчни матриксни компоненти. Те включват фибронектин, протеогликани и колаген тип 1 и 3. Първоначално се секретират фибронектинът и хиалуроновата киселина, а по-късно - сулфатираните протеогликани. Хиалуроновата киселина е силно хидрофилна и наличието й води до оток на тъканта. Концентрацията на тези компоненти достига максимума си между 4-6 ден след нараняването, постепенно намалява и се нормализира към 12-13 ден. Освен фибробласти се наблюдават още и макрофаги, лимфоцити и неутрофилни левкоцити.

Пролиферацията на кръвоносните съдове започва към 48-72 час след нараняването, продължава няколко дни, като минава през следните фази:

• първоначално понижение на ензимите в базалната мембрана на родителските съдове
• миграция на ендотелни клетки
• пролиферация на ендотелни клетки
• оформяне на капиляри

Ендотелните клетки от запазените съдове в близост до нараняването започват да се делят, като образуват повлекла. В цитоплазмата им се появяват вакуоли и при сливането им се оформя лумен. Съдовите повлекла анастомозират едно с друго и образуват ново капилярно русло. Прорастващите капиляри изпъкват над повърхността на раната като малки червени гранулки. Тази макроскопска картина е дала името на заместващата тъкан - гранулационна. По-късно части от новото капилярно русло се диференцират в артериоли и венули. На върха на своето развитие гранулационната тъкан има повече капиляри в единица обем, отколкото всякакъв друг вид тъкан.

Пролиферацията на фибробласти и капиляри е най-значимият начален белег при заздравяването чрез гранулационна тъкан. Двата процеса - на фибробластна пролиферация и ангиогенеза, са свързани.

Синтеза на колаген, спадащ към фактори осъществяващи непълната регенерация, започва на 24-я час след нараняването. Първоначално се образува колаген тип 3, а от 7-8 ден нататък преобладава количеството на тип 1, който е основният тип колаген в ръбцовата тъкан. Колагенните влакна се разполагат успоредно на фибробластите, ориентирани под прав ъгъл към капилярите. С напредването на възстановителния процес се увеличава количеството на колагена, а намалява това на фибробластите и младите кръвоносни съдове. В резултат на деваскуларизацията, извършваща се в продължение на няколко седмици, тъканта става по-бледа и се получава цикатрикс, в който няма съдове или количеството им е минимално, има неактивни фибробласти, много колагенни влакна, основно вещество и фрагменти от еластични влакна.