Тератом на тестиса

Тератомът на тестиса е герминативноклетъчен тумор, състоящ се от тъкани или органоидни структури, произхождащи от различните зародишеви листове - ектодерма, мезодерма, ендодерма.

Според Световната здравна организация тератомите се делят на три вида:

• Зрял тератом
• Незрял тератом
• Тератом със злокачествена трансформация

Тумор, съставен само от 1 от 3 зародишни слоя, се определя като монодермален тератом на тестиса. Зрелите тератоми са съставени от изцяло зрели добре диференцирани компоненти. За разлика от тях, незрелите тератоми съдържат ембрионални или фетални тъкани, които обикновено са придружени от зрели елементи.

Епидемиология

Тератомът се среща както при деца, така и при възрастни, но биологичното поведение на тумора е съществено различно между двете групи. При възрастни тератома като чиста неоплазма е рядко срещан (само 2%-3% от всички герминативноклетъчни тумори). Въпреки това, като компонент, той присъства в почти 50% от смесените герминативноклетъчни тумори. За разлика от децата, почти всички тератоми са чисти новообразувания. Тератомата е втората най-разпространеното препубертално новообразувание на тестиса след тумор на жълтъчния сак, представляваща 14% от тези тумори. Повечето препубертални тератоми са съставени изключително от зрели тъкани. Въпреки това всички те се държат доброкачествено, независимо от зрелия или незрял характер на техните компоненти. От друга страна, повечето постпубертални тератоми са незрели, въпреки че дори чисто зрелите тератоми при възрастни са изложени на риск от метастази. С други думи, незрялостта на тератоматозните компоненти не е показател за лошо биологично поведение в първичния тумор. По-скоро възрастта на пациента е важна. Повечето тератоми при деца са диплоидни и липсват амплификация на късо рамо на хромозома 12. За разлика от това, тератомите при постпуберталните пациенти са анеуплоидни и имат изохромозома 12p.136.

Патогенеза

Тератомите принадлежат към клас тумори, известни като несеминоматозни тумори на зародишните клетки. Всички тумори от този клас са резултат от анормално развитие на плурипотентни клетки: зародишни клетки и ембрионални клетки. Тератомите с ембрионален произход са вродени. Видът на плурипотентна клетка изглежда маловажен, освен че ограничава местоположението на тератома в тялото.

Тератомите, получени от зародишните клетки, се появяват в тестиса при мъжете. Те могат да се появят и на други места: много рядко в твърди органи (най-вече сърцето и черния дроб) и кухи органи (като стомаха и пикочния мехур), и по-често по черепните сутури.

Клинична картина

Тератомите, както зрели, така и незрели, често се представят клинично като болезнена тестикуларна маса. Представящият се симптом на болка в тестисите може да се обясни с кръвоизлив и образуване на хематом и по този начин налягането, прилагано върху тестиса по време на образуването на тумор. Тератомите са известни със своя бърз растеж и силно васкулитичен характер в сравнение със семином. Тези тумори често се откриват случайно или косвено по време на оценката на травма на тестисите като първоначално представяне на оплакване. Те могат да присъстват известно време преди откриването, както е при повечето маси на тестисите. Резултатите от изследването за тератом обикновено съответстват на тези за съмнение за неоплазма на тестисите. При преглед на атрофията на засегнатия или контралатералния тестис е често срещано и палпируема твърда маса в тестиса подсказва за злокачествено заболяване. Може да присъства свързано хидроцеле.

Патологични характеристики

При макроскопски преглед обикновено тератомите са добре описани, солидни, твърди, нодуларни или мултикистични тумори. На срез повърхността им е разнородна като израз на променливи типове тъкани. Кистите могат да бъдат пълни с бистра серозна течност, перлено желатинен или муцинозен материал. Хрущялни или костни частици могат да бъдат силно забележими. Други грубо разпознаваеми тъкани, включително мастна тъкан, коса и зъби, за разлика от тератом на яйчниците, не са често срещани находки при тератом на тестиса.

При микроскопско изследване се виждат променливи ектодермални, ендодермални и мезодермални тъкани, примесени или в неорганизирана, или в организирана подредба. Чистите зрели тератоми са съставени от тъканни компоненти, наподобяващи соматични тъкани за възрастни. Най-често срещаните компоненти са различни видове епител, неврална тъкан, жлезиста тъкан и хрущял, въпреки че на практика могат да присъстват други зрели соматични компоненти. Значителна цитологична атипия често се наблюдава при зрели елементи на постпубертални тератоми, което означава анеуплоидната природа на тератомите при възрастни.

Незрял тератом се състои недиференцирани тъкани, но със склонност към диференциация към органоидните компоненти. В незрелия тератом обикновено се срещат различни зрели тъканни части. В клетките се откриват типични митози. Незрялостта в тератома се дефинира като тъкани, които не могат да бъдат разпознати като тъкани на възрастни елементи (фигура 1) или такива, които наподобяват ембрионална или фетална тъкан. Повечето незрели тератоматозни елементи са вретеновидно клетъчни мезенхимни компоненти, но също така се наблюдават незрели невронни и епителни елементи. Вретеновидните клетки показват чести митози.

Тератом със злокачествена трансформация е рядък вид тератом достигаш до 7-8 сантиметра в диаметър, с мека консистенция и некротични полета. Малигнената трансформация се разглежда така, както и при други органи и тъкани - като аденокарцином, плоскоклетъчен карцином или като миосарком, хондросарком и така нататък. Тестикуларните тератоми дават масивни метастази в костен мозък, бели дробове, черен дроб.

Инвазивният съдов компонент на постпуберталния тестикуларен тератом може да включва или тератоматозни елементи, или предшественици, които имат способността да се диференцират в различни клетъчни линии. Следователно, клетъчните компоненти на метастатичните места могат да се различават от тези на техния първичен туморен двойник.