Клинична патология при псевдотуморни заболявания на простатната жлеза

Хиперплазия на простатната жлеза представлява състояние, което принадлежи към псевдотуморните заболявания на простатната жлеза.

Простатната хиперплазия се свежда до изразена хиперплазия на няколко нива, които могат да бъдат на ниво на жлезите, на простатната строма (гладкомускулна и фиброваскуларна) или и на двата компонента. В зависимост от преобладаващата част, хиперплазията се разделя на:

• Аденоматозна
• Фиброматозна или лейомиоматозна
• Смесена (адено-фибро-лейомиоматозна)

Аденоматозна хиперплазия

Аденоматозна хиперплазия, или още аденоза на простатата, е псевдонеопластична лезия, която може да имитира аденокарцином на простатата поради нейните цитологични и архитектурни особености. Характеризира се с пролиферация на простатни жлези с анормални архитектурни модели, но без значителна цитологична атипия. Заболяването обикновено е инцидентна находка при трансуретрални резекции или прости простатектомии, извършени в клиничната обстановка на доброкачествена простатна хиперплазия. Разпространението на аденоматозна хиперплазия в проби от трансуретрална простатектомия без рак варира от 1,6% до 7,3% в сравнение с разпространението му от 0,8% в проби от иглена биопсия.

Микроскопски, аденоматозна хиперплазия е локализирана пролиферативна лезия, състояща се от малки количества атипични епителни клетки, подредени в неправилни жлезисти модели, често в рамките на или в съседство с типичните хиперпластични възли. При ниско увеличение обикновено тя е частично ограничена с натискаща, а не с проникваща граница, въпреки че малките ацини могат да показват ограничена степен на инфилтративни характеристики в краищата. Отделните жлези са плътно опаковани, но отделни и не показват следи от сливане. Жлезите показват известна промяна в размера и формата и са облицовани от кубоидни до ниско-колоновидни клетки с умерена до обилна ясна или леко еозинофилна цитоплазма (фигура 1). Базалните клетки обикновено се разпознават поне фокално. Ядрата са кръгли до овални, леко разширени и с равномерен фин хроматин и незабележими или малки ядърца.

Аденоматозната хиперплазия може да бъде трудно да се разграничи от нискостепенния аденокарцином на простатата, тъй като и двете са разположени в преходната зона и показват малка ацинарна пролиферация и интралуминални кристалоиди. Двете отличителни черти са липсата на значителна цитологична атипия и наличието на петна на базални клетки, което може да бъде демонстрирано чрез имунооцветяване за цитокератин с високо молекулно тегло (CK903 / 34βE12) или p63. За разлика от тях, простатен аденокарцином обикновено показва забележима ядрена атипия, липсва базални клетки и рядко изразява цитокератин с високо молекулно тегло.

Фиброматозна хиперплазия

Фибро- или лейомиоматозна хиперплазия също представлява псевдотуморно заболяване на простатната жлеза. Тя показва снопчестия характер на тъканта. Пролифериралата строма притиска и деформира жлезите.

Смесена хиперплазия

Смесена хиперплазия е другият вид доброкачествено заболяване. По-често се среща в случаи с очертана нодуларна структура. Това се дължи на склонността на хиперплазиралата строма да се разполага циркулярно около жлезите.