Артериална хиперемия

Хиперемията е увеличаването на притока на кръв към различни тъкани на тялото. То може да има медицински последици, но също регулаторен отговор, което позволява промени в кръвоснабдяването на различни тъкани чрез вазодилатация. Хиперемия също може да се дължи на спад в атмосферното налягане извън тялото.

Артериалната хиперемия е повишено кръвонапълване на определен орган или съдова област поради увеличен артериален приток на кръв и отваряне на резервните капиляри. Тя може да бъде физиологична или патологична.

Физиологичната артериална хиперемия е увеличаване на притока на кръв към тъканите поради наличието на метаболити и промяна в общите условия. Когато дадена тъкан увеличава своята активност се наблюдава намаляване на парциалното налягане на кислорода и рН и увеличаване на парциалното налягане на въглеродния диоксид, повишаване на температурата и концентрацията на калиеви йони. Механизмите на вазодилатация са предимно местни миотенни ефекти. Увеличената метаболитната активност на тъканите води до локално увеличаване на екстрацелуларната концентрация на такива вещества като аденозин, въглероден диоксид, и млечна киселина, и намаляване на кислорода и рН. Тези промени водят до сериозно разширяване на кръвоносните съдове. Обратното се случва, когато метаболитната активност се забавя и тези вещества не присъстват в тъканите.

Патологичната артериална хиперемия е израз на компесаторно-приспособителна реакция на организма в отговор на различни дразнители. В основата й стои нарушената обмяна или неадекватната продукция на биогенни амини с вазодилатативно действие. Някои от хипотетични съдоразширяващи средства (свързани с метаболизъм) включват, но не се ограничават до: въглероден диоксид (СО2), водороден йон (Н +), калий (К +), аденозин (ADO), азотен оксид (NO)). Тези вазодилататори действат на местно ниво, като това води до намаляване на съдовото съпротивление и позволява увеличаването на кръвния поток да бъде насочено към капилярното русло на активните тъкани.

Последните изследвания предполагат, че местно производство вазодилататори могат да бъдат действащи в съкратени начин, в които антагонизма на един разширител, било то фармакологично или патологично, може да се компенсира от друг, за да се запази притока на кръв към тъканите. Смята се, че вазодилататори (освободени от активни мускулни влакна) могат да стимулират местни капилярни ендотелни клетки, които, от своя страна, предизвикват провеждането на вазодилаторен сигнал, това тогава предизвиква артериолна вазодилатация.

Тъй като повечето от общите вещества в тялото се превръща във въглероден диоксид, когато се метаболизира, гладката мускулатура около кръвоносните съдове се отпуска в отговор на повишена концентрация на въглероден диоксид в кръвта и интерстициалната течност. Това води до релаксация на гладката мускулатура на съдовете дилатация и повишен кръвен поток.

Признаците на артериална хиперемия са свързани главно с увеличаване на кръвотока към органа и интензивността на притока на кръв в него. Цветът на органа е червен, в резултат на ускоряване на притока на кръв в капилярите. Температурата на повърхностно разположени тъкани или органи се увеличава поради увеличаване на притока на кръв в тях, тъй като съотношението на пренос на топлина е изместен в положителна посока.

Под микроскоп увеличеният кръвен поток и функциониращите капиляри са видими. Метаболизмът в хиперемичния орган се увеличава.

Положителната стойност на артериалното хиперемия се определя от повишена доставката на кислород и хранителни вещества до тъканите и отстраняване на метаболитните продукти от тях.

Артериалната хиперемия може да има отрицателна стойност за организма. Локалното увеличаване на налягането в микросъдовете може да насърчи кръвоизлив в тъканта в резултат на разкъсване на съдовата стена, или диапедеза, ако се получи изтичане на еритроцити през стените на капилярните. Може да се развие оток на тъканите. Тези явления са особено опасни за централната нервна система, увеличаването на притока на кръв към мозъка се придружават от неприятно усещане като главоболие и световъртеж. Промените в кръвния поток в мозъка се характеризират с рязко разширение на мозъчните артериите. Тази вазодилатация обикновено се развива при недостатъчно кръвоснабдяване на мозъчната тъкан. Артериалната хиперемия в мозъка може да доведе до увеличаване на вътречерепното налягане.

Значението на патологичната артериална хиперемия се определя от участието й в компенсаторно-приспособителните процеси. В определени случаи може да има неблагоприятен ефект. Поради това, че е скоропреходна тя не води до трайни морфологични изменения в тъканите.