Реакции свързани със системата на комплемента

Системата на комплемента е неразделна част от вродената имунна система и действа като мост между вродения и придобит имунитет. Състои се от серия от протеини, които са най-вече (макар и не изключително) синтезирани в черния дроб, които се откриват в плазмата и върху клетъчните повърхности като неактивни прекурсори (зимогени). Комплементът медиира отговорите срещу възпалителни тригери чрез координирана и последователна ензимна каскада.

Системата на комплемента, служеща като защита от първи ред на гостоприемника срещу микробни инфекции, е съществен компонент на вродения имунитет. Системата се състои от над 30 протеина, по-голямата част от които са неактивни зимогени в плазмата, които могат да бъдат последователно разцепвани, от където произлиза и понятието каскада на комплемента. Активирането на комплемента може да се осъществи по класически, алтернативен или лектинов път.

Класическият път се инициира от антиген-асоциирани антитела, лектиновия път - след свързване към повърхността на микробния патоген, а алтернативния път с имунно-медиирани, но по-често не имунно-медиирани тригери. Също така неутрофилите, макрофагите и плазмените фактори като каликреин и кинини, могат да активират каскадата на комплемента. Разцепването на неактивните комплементни компоненти води до образуването на голям активен фрагмент, който може да разцепи целевата неактивна компонента на целта и малък фрагмент с променливи биологични ефекти. Анафилатоксините (СЗа, С4а и С5а) са примери за такива малки фрагменти. Ако се произвеждат в големи количества, те ще предизвикат остри реакции, клинично имитиращи анафилактичен шок (оттук и терминът "псевдо-алергична реакция"). Анафилатоксините са много силни тригери на свиването на гладката мускулатура в съдовете, бронхите и червата, съдовата пропускливост и активирането на мастоцитите, което води до освобождаването на медиатори, включително хистамин. Типичните клинични прояви включват кашлица, коремна болка, зачервяване и умерени промени в сърдечната честота и кръвното налягане.

Съществуват девет първични комплементни протеина, които са означени от С1 до С9. Тези компоненти, в допълнение към останалите протеини, работят заедно в каскаден подход чрез активиране, усилване, разпадане и образуване на протеинови комплекси, които реагират на инфекции, транспланти, мъртви клетъчни остатъци или възпаление. Каскадата на комплемента се състои от 3 отделни пътя, които могат да бъдат активирани. Пътищата включват класически път (включително компоненти C1qrs, С2, С4), алтернативен път (включително компоненти С3, фактор В, владедин) и лектинов път (известен също като манан-свързващ лектин). Крайният резултат от всичките три активационни пътеки е един и същ - формиране на мембранния атакуващ комплекс (MAC). МАС се свързва с повърхността на микробните клетки или вещества, които са обект на унищожаване. Той създава лезия в стената на мембраната и причинява лизис (разрушаване на клетката).

Тестовете на комплемента измерват количеството или функцията (активността) на комплементарните протеини в кръвта. Компонентите за допълване могат да се измерват поотделно или заедно, за да се определи дали системата функционира нормално. С3 и С4 са най-често измерваните комплементни протеини. Общата активност на комплемента може да бъде измерена, ако здравният специалист подозира недостиг, който не е свързан със С3 или С4. Функционалният тест на СН50 измерва функцията на пълния класически път на комплемента, медииран от компоненти от С1 до С9. Ако това измерване е извън нормалните граници, тогава всеки от деветте различни нива на комплемента може да бъде измерен поотделно, за да се търсят наследствени или придобити дефицити. Тестовете на комплемента, най-често С3 и С4, се използват, за да се определи дали недостатъците или аномалиите в системата на комплемента причиняват или допринасят за заболяването или състоянието на пациента. Тестът за общата активност на комплемента (СН50) разглежда цялосната функция на целия класически път на комплемента. Други комплементни компоненти се подреждат според необходимостта, за да се търсят недостатъци. Нивата на комплемента могат да бъдат намалени поради повишената консумация (поради повишено активиране) или наследствен дефицит. Наследственият дефицит в един от комплементарните протеини обикновено води до висока честота на рецидивиращи микробни инфекции. Намалените нива на комплемента също са свързани с повишен риск от развитие на автоимунно заболяване. Нивата на С3 и С4 обикновено са намалени при лупус, докато само С3 е ниско при септицемия или инфекция, особено такива причинени от гъбички или паразити.

Намалена активност на системата на комплемента се наблюдава при:

• Рецидивиращи микробни инфекции (обикновено бактериални);
• Автоимунни заболявания, включително лупус и ревматоиден артрит;
• Наследствен ангиоедем;
• Придобит ангиоедем;
• Различни видове бъбречни заболявания, включително гломерулонефрит, лупусен нефрити IgA нефропатия, както и отхвърляне на бъбречни трансплантати;
• цироза;
• хепатит;
• недохранване;
• сепсис;

Нивата на комплементния протеин обикновено се повишават, заедно с други несвързани протеини наречени остро фазови белтъци, по време на остро или хронично възпаление. Всички те обикновено се връщат към нормалното, когато основното заболяване е изклекуване. Въпреки това, комплементарните протеини рядко се измерват в тези условия, в сравнение с широко разпространения С-реактивен протеин (CRP).

Тестът на комплемента С4 е един от най-често използваните тестове. Тестът се назначава най-често при съмнение за наличието на автоимунно заболяване. Тестът на комплемента С4 понякога се използва и за наблюдение на нивата на протеини при пациенти, които вече са били диагностицирани с автоимунно заболяване. Тестовете за допълване могат да предоставят на лекарите ценна информация за ефективността на текущото лечение за автоимунното състояние. Резултатите от теста могат да варират в зависимост от възрастта, пола и използвания метод. Нормалният обхват на кръвния тест на комплемента С4 е 16 до 48 mg/dL или 0,16 до 0,48 g/L.