Аренавируси (Arenaviridae)

Обща характеристика

Семейство Arenaviridae е голяма и генетично разнообразна група от над 30 вируса, разделена на две основни серогрупи, базирани на резултатите от серологични реакции, генетични и географски различия.

Членовете на семейството се свързват с болести, предавани от гризачи на хора. Всеки вирус обикновено се свързва с конкретен вид гостоприемник, в който се поддържа. Аренавирусните инфекции са сравнително често срещани при хората в някои части на света (ендемични области) и могат да причинят тежки заболявания.

Първият Аренавирус - на лимфоцитарния хориоменингит (LCMV), е изолиран през 1933 г. по време на проучване на епидемията от St. Louis енцефалит. Въпреки че не е причината за избухването, LCMV е била причина за асептичен (небактериален) менингит. През 60-те години на XX век са открити няколко подобни вируса и биват класифицирани в новото семейство Arenaviridae. Редица аренавируси са изолирани само при гризачи, малък брой от тях причиняват хеморагичните трески - Аржентинска, Боливийска, Ласа и други. През 1963 г. в отдалечените савани на провинция Beni - Боливия, вирусът Machupo е изолиран. Lassa вирусът причинява хеморагичната реска Ласса. Болестта е описана за пръв път през 1969г. в село Ласса в Нигерия. Най-новите членове на това семейство са Guanarito, открит във Венецуела през 1989 г., Sabia в Бразилия през 1993 г., Chapare в Боливия през 2004 г. и Lujo в Южна Африка през 2008 г.

• Lymphocytic choriomeningitis virus причинява заболяването остър лимфоцитарен хориоминингит;
• Lassa virus причинява хеморагичната треска Ласса;
• Machupo virus причинява Боливийската хеморагична треска;
• Junin virus причинява Аржентинската хеморагична треска.

Структура и култивиране

Вирусните частици са сферични и имат среден диаметър от 110-130nm. Всички те са обвити в липидна (мастна) мембрана. Погледнато в напречно сечение, се наблюдават зърнести частици, които представляват рибозоми, придобити от техните клетки-гостоприемници. Тази тяхна характеристика е причина за тяхното наименование -извлечено от латинската дума "арена", което означава "пясъчен". Техният геном е представен от едноверижна РНК.

Аренавирусите се култивират с успех в ралични по произход клетъчни култури. За експериментални изследвания се използват бели мишки и други гризачи.

Резистентност и епидемиология

Аренавирусите са устойчиви спрямо факторите на външната среда, инактивират се при температури над 56 градуса, дезинфекциозни разтвори и ултравиолитови лъчи.

Аренавирусните инфекции представляват остри инфекциозни заболявания. Тези вируси са зоонотични, което означава, че в природата резервоар за тяхното размножаване са животните. Всеки вирус е свързан или с един вид, или с няколко близки вида гризачи или кърлежи които представляват естествения резервоар на вируса.

Естествен източник на вируса на лимфоцитарния хориоминингит са мишките, сивите плъхове, хамстерите и свинете. Животните отделят вируса във външната среда с урината, ностния секрет и фецеса. Инфекцията се предава по аерогенен и фекално-орален път, основно чрез замърсени хранителни продукти и прах. Заболяването се разпространява спорадично, възможно е възникването на малки, епидемични огнища в селските райони.

Хеморагичната треска Ласса е зооноза, резервоар за нейният причинител са дивите гризачи, които отделят вируса със своята урина,слюнка и фецес. Механизмът на предаване на инфекцията е контактно-битов, алиментарен и аерогенен. Леталитетът при това заболяване достига до 50%.

Естествен резервоар за вируса на Боливийската хеморагична треска е гризачът Calomys calosus. Вирусът се отделя чрез урината и фецеса, но болният човек също може да бъде източник на инфекцията. Инфекцията се прадава по аерогенен (чрез праха) и алиментарен механизъм.

Вирусът на Аржентинската хеморагична треска е изолиран от болни хора, кърлежи и полски мишки. Основният механизъм за предаване на заболяването е ухапването от заразени кърлежи.

Патогенеза и клинична картина

Основните входни врати за Аренавирусите са лигавицата на горните дихателни пътища и храносмилателния тракт.
Около 70% от инфекциите с вируса на човешкия лимфоцитен хориоменингит са асимптоматични или толкова леки, че не могат да бъдат разграничени от обичайните респираторни или стомашно-чревни заболявания. По-тежките инфекции се изявяват чрез широк спектър от проявления, а именно:

1. главоболие;
2. фотофобия;
3. апатия;
4. дефекти в паметта.

Въпреки че тази инфекция може временно да инвалидизира, тя рядко е фатална и дори при неврологично засягане обикновено се наблюдава пълно възстановяване.

Клиничното представяне на аржентинската хеморагична треска (вирус на Junin), Боливийска хеморагична треска (Machupo вирус), Венецуелска хеморагична треска (Guanarito вирус) и Ласса треската (Lassa вирус) е подобна, но всяка една от инфекциите притежава своите особености.

Основните симптоми на Ареновирусните трески са:

• треска;
• главоболие;
• болки в корема;
• повръщане;
• енцефалитни прояви.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

1. кръв;
2. урина;
3. секрет от нос и гърло;
4. ликвор.

Изолирането на вирусите се извършва чрез заразяването на опитни животни или клетъчни култури. Идентифицирането се извършва чрез вируснеутрализираще  комплементсвързваща реакция със специфични серуми.

Специфична профилактика и лечение

Лечението обикновено се провежда с антивирусното средство рибавирин (ribavirin), което е ефективно, ако се приложи в началото на заболяването.