Стент на бъбрека

› Въведение

› Индикации за поставяне на стент на бъбрека

› Контраиндикации

› Процедура

› Рискове и усложнения при поставяне на стент на бъбрека 

› Възстановяване след поставяне на стент на бъбрека

› Как се отстраняват уретералните стентове?

Въведение

Стентирането на бъбреците или поставянето на уретерен стент е метод, при който се въвежда тънка тръба в уретера за предотвратяване или лечение на обструкция на потока на урина от бъбрека.

Дължината на стентовете, използвани при възрастни е средно между 24 и 30 см. Освен това стентовете се предлагат с различни диаметри, за да паснат на различни по размер уретери. Стентът обикновено се поставя с помощта на цистоскоп. Единият или двата края на стента обикновено са извити, за да се предотврати изместването му от мястото. Тези стентове са известни като JJ-стент или стент тип свинска опашка (pigtail).

Уретерните стентове се използват, за да се осигури проходимост на уретера, която може да бъде компрометирана, например от камък в бъбрека. Този метод понякога се използва като временна мярка, за да се предотврати увреждане на блокиран бъбрек, докато може да се извърши процедура за отстраняване на конкремент.

Стентовете обикновено се отстраняват след определен период от време, а някои от тях могат да останат за повече от 12 месеца при пациенти със злокачествено заболяване, водещо до обструкция на уретера или притискане отвън, за да се осигури проходимост. Ако дренажът е компрометиран за по-дълги периоди, бъбрекът може да се увреди.

Стентовете също могат да бъдат поставяни в уретери, които са били по някакъв начин нарушени по време на цистоскопия, която включва отстраняване на конкремент. Поставените по тази причина стентове обикновено се оставят на място за около 1 седмица. Тяхното поставяне гарантира, че уретерът няма спазъм и колапс след травмата от процедурата.

Индикации за поставяне на стент на бъбрека

Основната причина за поставяне на стент на бъбрека е някакъв вид обструкция, водеща до задръжка на урина. Най-честата употреба на уретерни стентове е да позволят на урината да тече през уретера около камък в бъбрека, който блокира потока на урина. Освен това те се поставят след литотрипсия (процедура за разграждане на образувани конкременти в бъбреците или уретерите). Стентове могат да се използват и след отстраняване на камъни в бъбреците, за да се предотврати запушването на уретера от постоперативно подуване.

Други основни индикации за поставяне на стент на бъбрека включват:

• Туморни формации в коремната кухина, водещи до обструкция на уретерите
• Възпалително заболяване на червата (IBD)
• Камъни в уретера
• Кръвни съсиреци
• Натрупване на белези от ендометриоза или други състояния

Контраиндикации

Технически недостатък на уретерните стентове е, че те заобикалят еднопосочната клапа на входа на уретера в пикочния мехур. Функцията на тази клапа е да предотвратява обратния поток на урината от пикочния мехур към бъбрека (везикоуретерален рефлукс). Така уретерният стент води до загуба на функцията на клапата, като по този начин отваря уретера за обратен поток.

Основният риск от такъв обратен поток е разпространението на инфекции на пикочните пътища нагоре в бъбречното легенче, което след това може да доведе до възпаление на бъбрека (пиелонефрит). Такова състояние от своя страна крие риск от животозастрашаващ уросепсис.

Поради това стентирането на уретера не е опция, ако пациентът има настоящи данни за заболяване, което благоприятства обратния поток на урина от пикочния мехур към бъбрека или ако е налице или се подозира инфекция на пикочните пътища. Сред някои от противопоказанията са:

• Инфекция на пикочните пътища
• Запушване на потока на урина под пикочния мехур (уголемена простата)
• Свръхактивен пикочен мехур - риск от обратен поток поради периоди на повишено налягане в пикочния мехур
• Инконтиненция на урина - временно повишаване на налягането в пикочния мехур

Процедура

Преди самото поставяне на бъбречен стент се предприемат следните мерки:

• Кръвни изследвания (урея, креатинин, йонограма) - показват степента на увреждане на бъбречната функция.
• Спиране приемът на антикоагуланти и други лекарства, които водят до разреждане на кръвта (поради риск от кървене по време на стентирането)
• Пациентите не трябва да са яли или приемали течности поне 6 часа преди процедурата

Стентирането обикновено е амбулаторна процедура. Голяма част от пациентите с минимална увреда на бъбречната функция могат да се приберат вкъщи още същия ден. Самото поставяне на стента се извършва от уролог. Процедурата се прави с пълна анестезия. Самият лекар по време на процедурата:

• Използва рентгеново изображение или ултразвук на бъбрека за локализиране на обструкцията и насочване на процедурата.
• Вмъква се устройство с малък обхват с леща (цистоскоп) през уретрата и в пикочния мехур.
• Прокарва се тънък, гъвкав проводник през цистоскопа в запушения уретер.
• Използва се водач за поставяне на стент. Навитата част на стента се поставя в бъбрека, докато другия край остава в пикочния мехур. Самите навивания в двата края на стента го фиксират и по този начин той не може да се размести.

Рискове и усложнения при поставяне на стент на бъбрека

Основните усложнения при стент на бъбрека са дислокация, инфекция и запушване. Стентове с покритие с хепарин са наскоро одобрени за поставяне и служат за намаляване на инфекцията и намаляване на броят на смяната на стентовете.

Други усложнения могат да включват:

• Повишена честота на уриниране
• Изтичане на урина
• Кървене след поставяне на стент на бъбрека - кървенето след поставяне на уретерален стент е напълно нормално и се среща при голяма част от пациентите. То обикновено продължава 1 до 3 дни след манипулацията, като при по-интензивно кървене или продължаващо повече от 3 дни, е нужно пациентът да потърси лекарска помощ.
• Болка в областта на бъбреците, пикочния мехур или слабините

Тези ефекти обикновено са временни и изчезват след отстраняването на стента. Стентовете често имат нишка, използвана за отстраняване, която минава през уретрата и остава извън тялото. Тази нишка може да причини дразнене на уретрата. Това може да се увеличи при пациенти, които са с вродена хипоспадия.

Докато са със стент на бъбреците повечето пациенти могат да продължат нормалните си ежедневни дейности. Въпреки това, стентът може да причини известен дискомфорт по време на тежка физическа активност. Сексуалната активност също е възможна със стент, но стентовете с конец могат значително да възпрепятстват половия акт.

Възстановяване след поставяне на стент на бъбрека

Стент на бъбрека е тънка, куха тръба, която се поставя в уретера, за да помогне на урината да премине от бъбрека в пикочния мехур. Уретерите са свързващия елемент между бъбреците и пикочния мехур. Възможно е пациентите да имат малко количество кръв в урината за 1 до 3 дни след процедурата.

Докато стентът е поставен, може да се наложи пациентите да уринират по-често или да имат чувство, че не могат да изпразнят пикочния мехур. Тези нежелани реакции обикновено не пречат на хората да извършват нормалните си ежедневни дейности.

След процедурата повечето пациенти съобщават за много по-лесно уриниране. Самият стент подобрява потока на урина от бъбрека към пикочния мехур.

Уретерният стент може да бъде поставен за няколко дни или за няколко месеца. Лекуващият лекар преценя кога той да бъде отстранен, като се има предвид първоначалната причина за неговото поставяне.

Как се отстраняват уретералните стентове?

Стентовете с конец могат да бъдат отстранени за няколко секунди чрез издърпване на конеца. При премахване на стента трябва да се прилага постоянна сила, за да се избегне засядане. Стентовете без конец се отстраняват с помощта на цистоскоп.

Повечето пациенти понасят отстраняването на стента само с помощта на локален анестетик, поставен в уретрата.

Изображения: freepik.com