Премедикация

› Въведение

› Защо се прави премедикация преди операция и упойка?

› Какви лекарства се използват за премедикация?

› Кога се прави премедикацията и как да се подготвим?

› Кога се налага премедикация преди скенер с контраст?

› Какви странични ефекти може да има премедикацията?

Въведение

Премедикацията представлява вид лекарствена подготовка преди извършването на упойка, операция или изследване. В зависимост от целта могат да се назначат подходящи успокоителни лекарства (анксиолитици), обезболяващи или средства срещу гадене и повръщане. Преди скенер с контраст премедикация се обсъжда в определени случаи, ако пациентът е имал реакция към контрастно вещество. В зависимост от вида и особеностите на избраното лекарство се определя кога точно да се приложи и какви странични ефекти евентуално може да ипрояви, например сънливост или замайване. Важно е да се уточни с медицинския екип до кога пациентът да приема храни и напитки, кои от обичайните си лекарства може да продължи да приема и дали ще е необходим придружител.

Защо се прави премедикация преди операция и упойка?

Чакането преди операция често е най-напрегнатата част от деня за пациента. Понякога разговорът с анестезиолога и ясното обяснение какво предстои са достатъчни, за да се почувстват пациентите по-спокойни, но ако тревогата персистира, анестезиологът може да предложи лекарство, което да улесни успокояването. При избора на конкретен препарат в важно да се отчете интензивността н очакваното облекчение (силата на анксиолитичния ефект), но също и възможните нежелани ефекти, включително сънливост, замайване и други, които впоследствие могат да окажат негативен ефект върху ежедневните дейности на пациента.

Освен постигане на успокоителен ефект, друга важна цел на премедикацията е контролът на болката. При някои операции част от обезболяването може да стартира още преди влизането в операционната. Предварително приетото лекарство може да бъде част от общия план за овладяване на болката, който продължава и след оперативната интервенция.

Анестезиологът преценява риска от гадене и повръщане след операцията и при необходимост по време на премедикацията може да бъде включено подходящо средство за овладяване на тези прояви (изписване на антиеметично лекарство). Изборът на антиеметик се определя строго индивидуално, съобразно вида и тежестта на операцията, индивидуалните особености на конркетния пациент и редица други фактори.

Възрастта, придружаващите заболявания, лекарствата, които приема пациентът, и данните за състоянието след предишни упойки, премедикация и интервенции също имат голямо значение при избора на подходяща премедикация за конкретния случай.

Какви лекарства се използват за премедикация?

Изборът на лекарства за премедикация зависи преди всичко от това какво е необходимо за конкретния пациент. На един човек може да се даде лекарство за намаляване на тревожността, а при друг основната цел да е контролът на болката след операцията. В предоперативната подготовка най-често се обсъждат няколко групи лекарства:

• анксиолитици: при силна тревожност анестезиологът може да използва краткодействащо лекарство като мидазолам или друг подходящ бензодиазепин с цел постигане на анксиолитичен ефект (намаляване на симптомите на тревожност), като дозата и продължителността на прием следва да се определят строго индивидуално
• аналгетици: в зависимост от операцията и здравословното състояние на пациента може да се назначи предварително парацетамол или подходящо нестероидно противовъзпалително средство с цел постигане на по-добър обезболяващ ефект
• антиеметици: лекарства срещу гадене и повръщане обикновено се назначават при повишен риск или изпозлване на анестетици с изразено еметично действие, като в зависимост от избора на антиеметик се преценя кога да бъде приложен последния с цел постигане на оптимален ефект

Всички лекарства, които се приемат непосредствено преди оперативната интервенция или в деня преди нея, следва да бъдат обсъдени с лекуващия лекар с цел намаляване рисквоете от нежелани ефекти, лекарствени взаимодействия, реакции след операцията.

Кога се прави премедикацията и как да се подготвим?

Премедикацията често се прилага в деня на операцията, след приемането в болницата и предоперативната оценка. Точният момент зависи от това колко бързо действа лекарството и какъв ефект се цели. Когато медикаментът се приема през устата, обикновено се предвижда повече време, за да подейства. При венозно приложение ефектът по правило настъпва по-бързо, затова някои лекарства могат да се приложат непосредствено преди анестезията. При мускулно приложение интервалът се определя според конкретния медикамент.

По време на предоперативната консултация анестезиологът уточнява кога трябва да се прекрати приемът на храна и течности. Тези ограничения намаляват риска стомашно съдържимо да попадне в дихателните пътища по време на анестезията. Ако пациентът е приемал храна или течности след определения час, видът, количеството и времето на приема са важни за преценката дали процедурата може да се проведе по план.

Обичайната терапия се обсъжда отделно, като за тази преценка е полезен актуален списък на лекарствата и хранителните добавки, които пациентът обичайно приема с техните конкретни дози. Екипът уточнява кои лекарства могат да се приемат в деня на операцията, включително дали могат да се вземат с малко вода, и за кои е необходима временна промяна в приема.

При лечение на диабет или прием на лекарства, които повлияват кръвосъсирването, този план понякога трябва да се уточни няколко дни предварително. Известните лекарствени алергии и нежеланите реакции при предишна анестезия също са важни за избора на премедикация.

Кога се налага премедикация преди скенер с контраст?

При компютърна томография (скенер) с венозен контраст се използва йодсъдържащо контрастно вещество. Необходимостта от премедикация се преценя и уточнява главно при пациенти, които са имали реакция на свръхчувствителност към подобно вещество. За екипа по образна диагностика е важно да знае още при планирането на изследването какви са били симптомите, колко след инжектирането са се появили и дали е било необходимо лечение. Ако името на контрастното вещество е документирано, то може да помогне при избора на подходяща алтернатива.

Краткотрайното усещане за топлина или металният вкус по време на инжектирането са обичайни усещания и сами по себе си не налагат лекарствена подготовка. Алергията към морски дарове също не е самостоятелно основание за премедикация. Дори след лека непосредствена реакция на свръхчувствителност, например ограничен сърбящ обрив, профилактични лекарства обикновено не се назначават. Когато причинителят е известен, екипът може да предпочете друго контрастно вещество.

При предишна по-тежка реакция, особено ако е протекла със задух, оток на гърлото или рязко понижаване на кръвното налягане, подготовката се планира индивидуално. При планово изследване може да е необходима консултация с алерголог.

Екипът първо преценя дали необходимата диагностична информация може да се получи без венозен контраст или чрез друг вид изследване. Ако йодсъдържащият контраст е необходим, може да се избере друг препарат и в определени случаи да се назначи кортикостероид, понякога в комбинация с антихистамин. Тъй като повторна реакция е възможна и след премедикация, при висок риск изследването се провежда в болнична среда с готовност за незабавно лечение.

Какви странични ефекти може да има премедикацията?

Нежеланите реакции зависят от приложеното лекарство. След прием на успокоително като мидазолам могат да се появят сънливост, замайване и нестабилност при изправяне. Възможно е пациентът да има непълен спомен за случилото се непосредствено след приложението. Мидазоламът може да потисне дишането, като рискът е по-висок при едновременно приложение с опиоидни обезболяващи, поради което медицинският екип наблюдава дишането и общото състояние на пациента след приложението.

Когато за премедикация преди изследване с контраст се използва антихистамин, сънливостта е възможна при някои от тези лекарства. Кортикостероидите могат временно да повишат кръвната захар, което е от особено значение при пациенти с диабет.

При изписване в деня на процедурата след седация е необходимо предварително да се осигури придружител. Вниманието и координацията могат да останат нарушени и след като сънливостта е отминала, поради което шофирането обичайно се избягва през първите 24 часа.

Затрудненото дишане, внезапното подуване на устните, езика или гърлото и загубата на съзнание изискват своевременна медицинска помощ.

Изображения: magnific.com