Къде се намира диафрагмата?

› Въведение

› Къде се намира диафрагмата в човешкото тяло?

› Как изглежда и как е устроена диафрагмата?

› Каква е функцията на диафрагмата?

› Къде се усеща болка в диафрагмата и какви са възможните причини?

› Кои заболявания и състояния засягат диафрагмата?

Въведение

Диафрагмата представлява основният дихателен мускул в човешкото тяло, разположен между гръдната и коремната кухина. Притежава характерна куполообразна форма и отделя сърцето и белите дробове от органите в коремната област. При всяко вдишване и издишване диафрагмата променя положението си, като осигурява необходимите условия за нормална белодробна вентилация. Освен в дишането, тя участва в регулирането на вътрекоремното налягане, стабилизирането на тялото и подпомагането на венозното кръвообращение. Различни заболявания, травми и нарушения в инервацията могат да засегнат нейната функция и да причинят дихателни затруднения или болка.

Къде се намира диафрагмата в човешкото тяло?

Диафрагмата е голям, куполообразен мускул, който се намира в долната част на гръдния кош и отделя гръдната от коремната кухина. Представлява своеобразна мускулна преграда между органите, разположени в гръдния кош, и тези в коремната област. Диафрагмата е основният дихателен мускул с ключово значение за нормалното протичане на дишането.

Анатомично диафрагмата се разполага непосредствено под белите дробове и сърцето, като образува дъното на гръдната кухина и покрива отгоре част от коремните органи.

Диафрагмата се залавя за долната част на гръдната кост, вътрешната повърхност на долните шест ребра и съответните ребрени хрущяли, както и за поясните прешлени чрез специални мускулно-сухожилни структури. По този начин тя обхваща цялата долна граница на гръдната кухина.

В спокойно състояние диафрагмата има формата на два купола, като десният обикновено е разположен малко по-високо от левия поради наличието на черния дроб под него. При вдишване мускулът се съкращава и се спуска надолу, увеличавайки обема на гръдната кухина. При издишване се отпуска и се повдига обратно нагоре.

Как изглежда и как е устроена диафрагмата?

Диафрагмата представлява широка, сравнително тънка мускулно-сухожилна структура с характерна куполообразна форма, която обхваща напречно долната част на гръдния кош.

В анатомично отношение диафрагмата се състои от три основни мускулни части, които се различават според местата си на залавяне:

• гръдна част (pars sternalis): това е най-малката част на диафрагмата, която започва от задната повърхност на мечовидния израстък на гръдната кост
• ребрена част (pars costalis): това е най-обширната част, чиито мускулни влакна започват от вътрешната повърхност на долните шест ребра и техните хрущяли
• поясна част (pars lumbalis): това е задната част на диафрагмата, която се залавя за поясните прешлени

Мускулните влакна на тези три части се насочват към центъра и завършват в общо сухожилно образувание, наречено централен сухожилен център, който има характерна трилистна форма и служи като място, към което се прикрепят мускулните влакна. За разлика от периферните мускулни части, сухожилният център не притежава собствена съкратителна способност.

Важна особеност в устройството на диафрагмата е наличието на няколко анатомични отвора, през които преминават структури между гръдната и коремната кухина. Трите основни отвора са:

• отвор за долната куха вена (foramen venae cavae): разположен е приблизително на нивото на осмия гръден прешлен, през който преминава долната куха вена
• отвор за хранопровода (hiatus oesophageus): намира се приблизително на нивото на десетия гръден прешлен и осигурява преминаването на хранопровода и стволовете на блуждаещия нерв
• отвор за аортата (hiatus aorticus): разположен е приблизително на нивото на дванадесетия гръден прешлен и през него преминават аортата и гръдният лимфен проток

Тези отвори осигуряват нормалната анатомична връзка между гръдната и коремната кухина. Особено клинично значение има хранопроводният отвор, тъй като неговото разширяване или нарушаването на поддържащите структури може да бъде свързано с развитието на хиатална херния, при която част от стомаха преминава нагоре към гръдната кухина.

Инервацията на диафрагмата се осъществява основно от двата диафрагмални нерва, произхождащи от шийните гръбначномозъчни сегменти, а кръвоснабдяването се осигурява от няколко артериални източника, сред които горните и долните диафрагмални артерии, както и клонове на вътрешната гръдна артерия.

Каква е функцията на диафрагмата?

Диафрагмата е основният дихателен мускул в човешкото тяло и има водеща роля за осъществяването на нормалното дишане, като нейната основна функция е да създава промени в обема и налягането в гръдната кухина, които позволяват навлизането и излизането на въздух от белите дробове. Освен в дишането, диафрагмата участва в редица други физиологични процеси, включително поддържането на вътрекоремното налягане, стабилизирането на тялото и подпомагането на венозното кръвообращение:

• участие в дишането: при спокойно дишане диафрагмата осигурява основната част от усилието, необходимо за вдишването. При вдишване диафрагмата се съкращава, куполите се спускат надолу и централната сухожилна част се измества към коремната кухина, което води до увеличаване на обема на гръдната кухина и понижаване на вътрегръдното налягане. В резултат белите дробове се разширяват и въздухът навлиза в тях. При издишване диафрагмата се отпуска и постепенно възстановява куполообразната си форма, обемът на гръдната кухина намалява, а еластичното свиване на белите дробове и гръдната стена подпомага изтласкването на въздуха навън
• поддържане на вътрекоремното налягане: диафрагмата участва в регулирането на налягането в коремната кухина. При съкращаването си, особено когато е съчетано с активиране на коремната мускулатура, вътрекоремното налягане се повишава. Този механизъм има значение при кашляне, кихане, повръщане, дефекация, уриниране и раждане
• подпомагане на венозното кръвообращение: ритмичните движения на диафрагмата създават промени в налягането между гръдната и коремната кухина. По време на вдишване понижаването на вътрегръдното налягане подпомага връщането на венозна кръв към сърцето
• участие в преглъщането: диафрагмата има значение и за нормалното функциониране на прехода между хранопровода и стомаха. Мускулните влакна около хранопроводния отвор действат като допълнителен външен сфинктер и подпомагат ограничаването на обратното връщане на стомашно съдържимо към хранопровода. Нарушенията в тази анатомична и функционална връзка могат да допринесат за развитието на гастроезофагеален рефлукс

Диафрагмата изпълнява значително повече функции от механичното участие в дишането. Нейната нормална дейност е важна както за ефективната белодробна вентилация, така и за поддържането на редица физиологични процеси в организма.

Къде се усеща болка в диафрагмата и какви са възможните причини?

Болката, свързана с диафрагмата, може да се усеща в различни области на гръдния кош и горната част на корема.

Най-често се описва като дискомфорт, стягане или болка под ребрата, в долната част на гръдния кош или непосредствено под гръдната кост. В някои случаи болката се засилва при дълбоко вдишване, кашляне, кихане или определени движения на тялото.

Болката в областта на диафрагмата невинаги произхожда от самия мускул. В непосредствена близост се намират белите дробове, плеврата, сърцето, хранопроводът, стомахът, черният дроб и жлъчният мехур, като увреждания на тези органи могат да предизвикат болка или дискомфорт в същата анатомична област.

В зависимост от причината и засегнатите структури болката може да има различна локализация:

• под дясното ребро: дискомфортът може да бъде свързан с дразнене на дясната половина на диафрагмата, но също и със заболявания на черния дроб, жлъчния мехур или прилежащите плеврални структури
• под лявото ребро: болката може да произхожда от структури в близост до лявата половина на диафрагмата, включително стомаха, слезката и плеврата
• под гръдната кост: възможна е при състояния, засягащи хранопровода, стомаха или областта на хранопроводния отвор на диафрагмата
• в долната част на гръдния кош: може да се появи при мускулно напрежение, травма, възпаление на плеврата или други заболявания на гръдните органи
• в областта на рамото и шията: при дразнене на централните части на диафрагмата болката понякога се усеща в рамото, надключичната област или основата на шията

Възможните причини за появата на болка в областта на диафрагмата са многобройни и разнородни и могат да са свързани с различни подлежащи заболявания, травми и други. Сред най-честите причини за поява на болка в областта на диафрагмата се включват:

• мускулно пренапрежение и физическо натоварване: продължителната или високоинтензивна физическа активност, свързана с учестено дишане, може да предизвика преходна болка под ребрата. Често тя се описва като пробождане или схващане от едната страна на корема
• спазми на диафрагмата: неволевите съкращения на диафрагмата могат да причинят внезапно усещане за стягане, потрепване или дискомфорт в долната част на гръдния кош. Най-познатият пример за краткотрайни неволеви съкращения на диафрагмата е хълцането
• хиатална херния и гастроезофагеален рефлукс: при хиатална херния част от стомаха преминава през хранопроводния отвор на диафрагмата към гръдната кухина. Състоянието често протича без симптоми, но може да бъде свързано с гастроезофагеален рефлукс, парене зад гръдната кост, киселини, регургитация и дискомфорт в горната част на корема
• възпалителни заболявания на плеврата и белите дробове: плевритът, пневмонията, особено когато засяга долните белодробни дялове, могат да причинят болка в близост до диафрагмата. Характерно е, че тя често се засилва при дълбоко вдишване или кашляне, а при засягане на диафрагмалната плевра е възможно болката да се разпространява към рамото
• заболявания на коремните органи: възпалителни и други патологични процеси в органите, разположени непосредствено под диафрагмата, могат да предизвикат болка в тази област. Например остър холецистит, чернодробен абсцес, субфреничен абсцес или заболявания на слезката могат да доведат до локална болка, понякога съчетана с отразена болка към рамото
• травми на гръдния кош и корема: силни удари, падания или пътнотранспортни произшествия могат да причинят увреждане на диафрагмата

Незабавна медицинска помощ е необходима, когато болката е внезапна, силна или е придружена от задух, стягане в гърдите, студена пот, припадък, посиняване на устните или изразено общо неразположение. Такива симптоми могат да бъдат свързани със сериозни заболявания, включително белодробна емболия, пневмоторакс или остър коронарен синдром.

Кои заболявания и състояния засягат диафрагмата?

Диафрагмата може да бъде засегната от различни заболявания и патологични състояния, които нарушават нейната структура, подвижност или способност за съкращение. Някои от тях са вродени, докато други възникват вследствие на травми, увреждане на нервите, невромускулни заболявания или промени в анатомичното разположение на органите.

Сред основните заболявания и състояния, засягащи диафрагмата, се включват:

• диафрагмална херния: представлява преминаване на коремни органи в гръдната кухина през вроден или придобит дефект на диафрагмата. Вродените диафрагмални хернии могат да нарушат нормалното развитие на белите дробове и да причинят тежка дихателна недостатъчност още след раждането. Придобитите форми най-често са свързани с травматични увреждания
• хиатална херния: възниква, когато част от стомаха премине през естествения хранопроводен отвор на диафрагмата към гръдната кухина. Много пациенти нямат оплаквания, но при други могат да се появят киселини, регургитация, парене зад гръдната кост и затруднено преглъщане
• парализа на диафрагмата: представлява частична или пълна загуба на активното съкращение на едната или двете половини на диафрагмата. Най-често се дължи на увреждане на диафрагмалния нерв
• евентрация на диафрагмата: това е състояние, при което част от диафрагмата или целият купол е необичайно повдигнат поради изтъняване и отслабване на мускулната структура, при запазена анатомична цялост
• диафрагмална слабост при невромускулни заболявания: среща се при състояния като амиотрофична латерална склероза, миастения гравис и някои мускулни дистрофии. Нарушената функция на диафрагмата може да доведе до намалена ефективност на дишането, особено по време на сън. Характерни прояви са задух при физическо усилие или в легнало положение, сутрешно главоболие, нарушения на съня и дневна сънливост вследствие на недостатъчна белодробна вентилация
• травматично разкъсване на диафрагмата: сравнително рядко, но потенциално животозастрашаващо увреждане, което може да настъпи при тежки тъпи или проникващи травми на гръдния кош и корема

Диагностицирането на заболяванията на диафрагмата се основава на клиничните симптоми и физикалния преглед, допълнени при необходимост от образни и функционални изследвания. В зависимост от предполагаемата причина могат да бъдат използвани рентгенография на гръдния кош, ултразвуково изследване за оценка на движенията на диафрагмата, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и функционални изследвания на дишането.

Лечението зависи от конкретното заболяване и степента на функционално нарушение. При някои състояния е достатъчно проследяване, докато при други се налагат медикаментозна терапия, дихателна рехабилитация, неинвазивна вентилационна подкрепа или хирургична интервенция.

Изображения: magnific.com