Отопластика

› Въведение

› Анатомия и физиология на ухото

› Индикации за извършване на отопластика

› Видове отопластика 

› Рискове и усложнения при отопластика

› Възстановяване след отопластика

Въведение

Отопластика е процедура, която в превод от гръцки означава "оформяне на ухо", която се използва за коригиране на деформации и дефекти на ушната мида (външно ухо), независимо дали тези дефекти са вродени състояния (микротия, анотия) или причинени от травма.

Пластичните хирурзи, извършващи отопластика могат да увеличат, преместят или коригират хрущялната опорна рамка на ушната мида, за да бъдат коригирани тези дефекти.

Вродените малформации на ушите понякога се припокриват с други медицински състояния (например синдром на Трейчър-Колинс и хемифациална микрозомия).

Някои хора избират да се подложат на отопластика, за да коригират структурна аномалия. Други се подлагат на операция, защото ушите стърчат настрани от главата.

За първи път в литературата отопластика е описана през 1959 г. с техника за използване на постоянни конци върху конхомастоида за коригиране на деформацията на prominauris (стърчащи очи). През 1962 г. хирург на име Mustarde добавя допълнителна техника, която описва използването на постоянни конхоскафални конци за подобряване на външния вид на ухото.

Отопластиката е още известна като козметична хирургия на ухото. Извършва се върху видимата чат на външното ухо, наречена ушна мида. Ушната мида се състои от гънки от хрущял, които са покрити с кожа. Започва да се развива преди раждането и продължава да се развива в годините след раждането.

Съществуват няколко различни вида отопластика:

• Уголемяване на ухото - някои хора може да имат малки уши или уши, които не са напълно развити. В тези случаи пациентите могат да искат да се подложат на отопластика, за да увеличат размера на външното ухо.
• Фиксиране на ухото - този тип отопластика включва приближаване на ушите към главата. Това е най-често срещаната отопластика и основна индикация за извършването е prominauris.

Анатомия и физиология на ухото

При подлагане на хирургична корекция на ухото е необходимо фундаментално разбиране на ембриологията и анатомията на ухото от лекуващия лекар. Развитието на ухото започва с ушната плакода, която се появява през 3-та гестационна седмица.

Образуването на хрущял е налице през 7-ма г.с. Хълмчетата на Хис се сливат до 12 г.с. и антиспиралата след това се навива между 12-16 г.с. накрая спиралата се навива на в шести лунарен месец на бременността. Хълмчетата на Хис са шест на брой и включват трагус, спирален крус, спирала, антихеликс, антитрагус и лобула. Първите три хълмчета произлизат от първата фаринеална дъга, а останалите три произлизат от втората фарингеална дъга.

Външното ухо е хирургично предизвикателна област от гледна точка на анатомията, съставена от деликатна и сложна рамка от оформен хрущял, който е покрит на своята видима повърхност с тънка, плътно прилепнала кожа без косми. Макар и малка площ, повърхностната анатомия на външното ухо е сложна и се състои от ушна мида и външен слухов канал.

Повърхностните темпорални и задните аурикуларни артерии запазват артериалното кръвоснабдяване на външното ухо. Сетивната инервация включва предните и задните клонове на големия ушен нерв и има допълнителна инервация от ушния темпорален и малкия тилен нерв.

Индикации за извършване на отопластика

Дефектът или деформацията на ухото, които трябва да бъдат коригирани, определят техниките и процедурите за отопластика, които трябва да бъдат приложени (при разкъсване на ушната мида може да бъде поправена само с конци). При коригиране на вродени деформации, отопластиката обикновено се извършва, когато детето е на около шест години, тъй като здравото ухо е почти с размерите на възрастен и по този начин може да действа като коригиращ шаблон за реконструкция на ушната мида.

Отопластиките, прилагани за коригиране, реконструкция или замяна на деформирано, дефектно или липсващо ухо, се определят от показанията, които пациентът представя, сред които най-често са:

• Cagot ear - вроден дефект, характеризиращ се с уши без ушна мида. Името на дефекта произлиза от малцинството Кагот в Северна Испания, където е общоприето, че нямат ушни миди.
• Котешко ухо - дефект характеризиращ се с прегънати напред външни ръбове на ушите, далеч от страните на главата и към лицето. От това произлиза и котешкия вид на ухото.
• Карфиолно ухо (Cauliflower ear) - ухо, деформирано от повтаряща се травма на тъканите, както се случва при голяма част от бойните спортове и изкуства като бокс, борба и др. Образувалият се хематом също може да бъде резултат от остра травма. С времето, ако не се дренира този хематом той има тенденция да се преобразува в хрущялна тъкан.
• Цепната ушна мида - дефект, характеризиращ се с вдлъбнатина на месестата част на ушната мида. Обичайната корекция е трансплантация на автоложна тъканна присадка.
• Криптотия - скритото ухо включва ръба на спираловидния хрущял, намиращ се под кожата на скалпа в темпорална област. В повечето случаи хрущялът е напълно нормално развит и не изисква корекция.
• Дарвиново ухо - дефект, при който ръбът на хрущяла на раковината на ухото е плосък, а не сгънат навътре (това е еволюционен остатък от времето, когато мускулите на човешката глава са позволили на човека доброволно да наостри уши в дадена посока).
• Изпъкнало ухо - изпъкнало ухо, характеризиращо се с дефекти на твърде малка спирала и голяма централна вдлъбнатина около ушния канал.
• Мактотия - уши, които са пропорционално големи спрямо главата на човека.
• Микротия - вроден дефект, характеризиращ се с тежко недоразвитие или липса на ушна мида.

Видове отопластика

Отопластиката основно се използва при пациенти за корекция на външния вид, така че да изглеждат естествено пропорционални и контурирани без видими белези и следи от оперативна намеса. Следователно, когато пациентите виждат корекцията, те трябва да изглеждат нормални от:

• Перспектива отпред - когато ухото се гледа отпред, спиралният ръб трябва да се вижда, но не е изместен толкова назад, че да е скрит.
• Перспектива отзад - когато ушната мида се гледа отзад, спиралният ръб трябва да е прав, не извит или изкривен, приличащ на буквата "С". Ако спиралният ръб е прав, горната, средната и долната третина на ухото ще бъдат пропорционално отдалечени една спрямо друга.
• Странична перспектива - контурите на ухото трябва да са меки и естествени, а не остри.

Тежестта на деформацията на ухото, която трябва да се коригира, определя продължителността на операцията и в коя възраст е най-добре да се извърши. Например при деца с изпъкнали уши около 4-годишна възраст е разумна за отопластика. В случаите на макротия, свързана отново с изпъкнали уши, възрастта на детето може да бъде 2 години. Въпреки това, полезно да се ограничи по-нататъшният растеж на деформираното ухо. Независимо от възрастта на пациента, процедурата изисква пациентът да бъде под обща анестезия.

В зависимост от дефекта на ушната мида, деформация или реконструкция, хирургът се старае да постигне резултат, който създава ухо с естествени пропорции, контур и външен вид. Съществуват множество различни техники и методи за отопластика в зависимост от вида на дефекта. Обикновено разрезите се правят от задната повърхност на ухото, за да няма видими следи от намесата. През самите разрези понякога се налага да бъдат ексцизирани части от хрущялната тъкан на ухото. След оформяне на хрущялната тъкан се поставят вътрешни шевове. Операцията обикновено е с продължителност 1-2 часа.

Рискове и усложнения при отопластика

Както всяка една хирургична процедура, отокпластиката също крие опасност от настъпване на различни усложнения. Някои от тях са леки и минават от самосебе си, а други могат да доведат до лош резултат от операцията. Усложненията до голяма степен се делят на ранни и късни. Ранните усложнения включват:

• Хематом - най-тревожното следоперативно усложнение при отопластика е хематомът. Образуването на хематом може да доведе до некроза на хрущяла и кожата. Ако не се манипулира незабавно, хематомът може да прогресира до инфекция и в крайна сметка да се образуват карфиолени уши (caulifower ears). Пациентите обикновено имат оплаквания от силна болка.
• Инфекция - целулитът е рядък след отопластика, но се лекува агресивно, с антибиотици, за да се избегне хондрит, състояние, което потенциално изисква дебридман и което мое да трайно да обезобрази ухото.
• Некроза на кожата - най-често е резултат от прекомерно затягане на конците или прекомерен натиск при превръзка на ухото.

Като често срещани късни усложнения се наблюдават:

• Усложнение при шева - екструзия на шева е ретроаурикуларния сулкус е най-честото отопластично усложнение след коригираща хирургия. Такива конци биват лесно премахвани, но появата им може да бъде свързана с грануломи, които са болезнени. Това усложнение основно се избягва с използването на резорбируеми конци.
• Свръхкорекция и неестествен контур - най-често срещаното значимо усложнение на отопластиката е свръхкорекцията, която може да бъде сведена до минимум чрез подробно внимание на хирурга към функционалните принципи на използваната хирургична техника.

Възстановяване след отопластика

Вътрешните конци обикновено са постоянни (нерезурбируеми), но хирургическата рана или рани могат да бъдат зашити с резорбируеми конци, които трябва да бъдат свалени. В зависимост от деформацията, която трябва да се коригира, отопластиката може да се извърши или като амбулаторна операция или с хоспитализация в лечебно заведение.

В продължение на няколко дни след операцията пациентът, подложен на отопластика носи обемна, некомпресивна превръзка върху коригираното ухо и трябва да се избягва прекомерния натиск, за да не причини болка и повишен оток. След отстраняване на превръзката пациентът носи хлабава лента за глава, докато спи за период от 3-6 седмици. Ухото трябва да е плътно прилепнало, а не стегнато. Прекалено стегната лента за глава може да доведе до повърхностно охлузване на кожата на ухото, което е предпоставка за инфекция.

Във възстановителния период е важно пациентите да спазват следните мерки, които свеждат до минимум усложненията след отопластика:

• Да се избягва докосването на ушите
• Да се спи сън в позиция, в която не се притиска ухото
• Носене на дрехи, при които не се налага обличане през глава

Честите нежелани реакции по време на периода на възстановяване включват:

• Повишена чувствителност и сърбеж в областта на ухото
• Подуване
• Наличие на подкожни хематоми
• Изтръпване и намалена чувствителност на кожата

Изображения: freepik.com