Остеосинтеза

› Въведение

› За какво се използва остеосинтеза ?

› Видове остеосинтеза

› Как се извършва остеосинтеза ?

› Рискове и усложнения при остеосинтеза

› Възстановяване след остеосинтеза

Остеосинтезата е вид реконструктивна хирургия, насочена към стабилизиране и съединяване на краищата на счупена кост след фрактура, остеотомия или незарастване от предишна фрактура. Костните фрагменти се стабилизират с помощта на механични устройства. Това позволява пълно или частично заздравяване на мускулите и функцията на ставите. След като костните фрагменти са стабилизирани, механичното устройство може да бъде отстранено или оставено.

Въведение

Остеосинтеза се определя като вид фиксиране на кост. Това е хирургична процедура за лечение на костни фрактури, при която костните фрагменти се съединяват с винтове, пластини, пирони и други. Счупената кост се фиксира с гореспоменатите и се поставя в стабилно положение в правилна позиция.

Остеосинтезата или вътрешната костна фиксация не се използва за лечение на всички видове костни фрактури. Тя е най-подходяща за отворени костни фрактури със съпътстващо увреждане на кожата или меките тъкани. Тя е и предпочитаната форма на лечение за костни фрактури с множество фрагменти, костни фрактури на долните крайници и костни фрактури при пациенти с остеопороза.

Използват се различни методи за остеосинтеза, като винтова остеосинтеза, остеосинтеза с пластини, интрамедуларна остеосинтеза с щифтове, фиксация с Киршнер и др. Използваните материали за фиксация се състоят предимно от титан.

За какво се използва остеосинтеза ?

Остеосинтеза се извършва главно след фрактура на кост. Една от фрактурите, лекувани най-често чрез остеосинтеза, е тази на бедрената кост, въпреки че остеосинтезата може да се използва и за много други.

Тази процедура може да се използва и за лечение на незастване на костите. Това е, когато счупена кост не заздравява след фрактура.

Няколко фактора могат да увеличат риска от това, като например напредване на възрастта, диета с недостиг на калций, витамини и протеини, тютюнопушене, диабет, анемия, персистираща инфекция и прием на кортикостероиди.

Видове остеосинтеза

Основно остеосинтезата се разделя на два вида:

• Външна остеосинтеза - за тази процедура се използва външен фиксатор. Този метод може да се използва, ако пациентът е със сложна фрактура с висок риск от инфекция.
• Вътрешна остеосинтеза - тя се разделя на два основни подвида, които са отворена и затворена редукционна вътрешна фиксация. Отворената се състои от отворена операция за наместване на костите, докато затвореният тип включва редукция без операция за постигане на целите. След това се използват механични устройства като щифтове, пластини или винтове за фиксиране на костите заедно.

Друга използвана процедура е интрамедуларна остеосинтеза, която позволява по-добро прилепване и по-бързо заздравяване, тъй като механичното устройство (обикновено пирон) преминава през медулата на костта.

Как се извършва остеосинтеза ?

Местоположението на фрактурата и видът на счупването ще окажат влияние върху това коя хирургична процедура ще се използва. Освен това, местоположението на фрактурата и общото състояние на пациента също ще определят дали операцията ще се извърши под обща анестезия, спинална анестезия или локална анестезия. Операцията може да се извърши и амбулаторно без хоспитализация в лечебно заведение.

• Винтова остеосинтеза - при този вид остеосинтеза, костните фрагменти се фиксират с винтове. За тази цел се пробива отвор в счупената кост. В противоположния фрагмент се пробива резба за винта.
• Остеосинтеза с пластина - процедура, при която счупените части на костта се фиксират с пластина. Хирургът оголва счупената кост и завинтва подходяща пластина върху линията на фрактурата. В процеса счупените части се свързват стабилно една с друга.
• Остеосинтеза с интрамедуларен пирон - процедура, при която медуларната кухина се отваря в счупената кост. Хирургът прави канал, в който може да постави пирон. Този пирон свързва костните фрагменти по начин на вътрешна шина. Интрамедуларният пирон се стабилизира с напречен болт, така че да не може да се измести. Тази операция се свързва под рентгенов контрол.
• Фиксиране по Киршнер - Киршнеровите жици са еластични стоманени жици, които се използват за фиксиране на счупвания на малки кости, като например на пръстите или на ключицата. Освен жиците, се поставя и шина или гипсова отливка, тъй като само жиците не са достатъчни за стабилизиране на фрактурата.
• Устройства за външна фиксация - устройството за външна фиксация е външна метална опорна рамка, използвана за фиксиране на счупвания. В процеса, хирургът прави малки разрези по кожата над счупванията, през които пробива отвори в костите. По този начин чрез външната рамка се стабилизира костната фрактура.

Рискове и усложнения при остеосинтеза

Счупените кости се стабилизират с различни остеосинтезни процедури, докато костите не зараснат отново. Като цяло, костните фрактури зарастват много добре с остеосинтеза.

Остеосинтеза е една от стандартните процедури, използвани за лечение на фрактури, и обикновено протича без усложнения. Както при всички хирургични интервенции, понякога операцията може да доведе до инфекция, увреждане на нерви, следоперативен кръвоизлив или образуване на кръвни съсиреци. В редки случаи могат да се появят анкилоза, остеонекроза или сраствания на сухожилия, както и компартмънт синдром.

Възстановяване след остеосинтеза

След операцията възстановяването на пациента започва след излизане от анестезия. Физиотерапията също трябва да се започне възможно най-скоро след остеосинтеза, за да се предотврати анкилоза и да се поддържа възможно най-ниска мускулната загуба.

Избраната процедура за остеосинтеза и индивидуалният процес на заздравяване определят дали костта може да се възстанови напълно.

Необходими са поне 6 седмици, за да заздравее костна фрактура. Обикновено е възможна частична мобилизация предварително и пациентът може да се натоварва с помощта на помощни средства за ходене или патерици.

Няколко фактора определят дали остеосинтезният материал може да бъде отстранен, след като фрактурата е заздравяла напълно. Не е проблем, ако използваният материал (титан) остане в тялото. В днешно време винтовете и пластините обикновено не се отстраняват, освен ако няма конкретни причини за това.

Изображения: freepik.com