Миомектомия

› Въведение

› Показания

› Противопоказания

› Видове миомектомия

› Резултати след миомектомия 

› Рискове и усложнения

› Миомектомия по време на бременност

Въведение

Миомектомия е процедура за отстраняване на маточни фиброиди (известни като лейомиоми) от самата матка. Миомите представляват доброкачествени новообразувания, изградени от съединителна тъкан и мускулни клетки. Те могат да се появят както вътре в матката, така и на нейната повърхност. Почти винаги са доброкачествени. Миомектомия е такъв вид оперативно лечение, при които се отстраняват единствено миомните възли на матката, като самата матка се запазва.

Лейомиомите обикновено са ограничени до миометриума, но могат да се появят и в долния сегмент на матката или шийката на матката. Тези миоми често са най-трудни за отстраняване и са проблематични както по време на хистеректомия, така и по време на миомектомия.

В рамките на матката миомните възли могат да бъдат на всяко ниво в стената на матката.

• Интрамурални миоми - съдържат се изцяло в миометриума
• Субсерозни миоми - излизат навън от матката
• Субмукозните миоми - са разположени в еднометриалната кухина

Въпреки че миомните възли са често срещани, сравнително малко действително причиняват симптоми. Дали симптомите са налице зависи до голяма степен от фактори като размер, брой и локализация на миомните възли. По принцип растежът на миомите е резултат от стимулиране на естрогена (женски полов хормон). С течение на времето миомите, които преди са били асимптоматични, могат да нараснат и да причиняват оплаквания.

Показания

Наличието на миома не означава, че трябва да се премахне. Отстраняването е необходимо, когато миомата причинява болка или натиск, необичайно кървене или пречи на възпроизводството.

Миомите, които трябва да бъдат отстранени, обикновено са с големи размери или растат на определени места, като например издуване в ендометриума, причинявайки значително изкривяване и стесняване на кухината.

Възможностите за лечение на миома на матката включват наблюдение или медицинска терапия, като агонист на гонадотропния хормон, хистеректомия, емболизация на маточната артерия и високоинтензивна фокусирана ултразвукова аблация.

Обобщено основните показания за хирургично лечение включват:

• Прекомерно кървене от матката
• Анемичен синдром
• Остра болка в долната част на корема
• Дискомфорт в малкия таз
• Лейомиоми, които могат да се палпират през коремната стена

Противопоказания

Миомектомията има редица важни противопоказания. Тя не бива да се извършва, ако не е изключена възможността за рак на ендометриума или сарком на матката. Избягва се също при бременни пациентки. Няма доказателства в подкрепа на профилактичната миомектомия на асимптоматични миоми за намаляване на риска от всякакъв неблагоприятен резултат.

Относително противопоказание за миомектомия е голямата вероятност функционалната матка да не може да бъде реконструирана след ексцизия на миомните възли. Лейомиомите, разположени в областта на маточните съдове или широките връзки, понякога са трудни за отстраняване без извършване на хистеректомия. Ексцизията на много големи лейомиоми, които съставляват цялата предна или задна стена на матката, може да остави толкова големи дефекти, че възстановяването на целостта да не е възможна.

Видове миомектомия

Решението какъв тип миомектомия да се извърши се основава на няколко фактора, включително:

• Размер на формацията
• Броят на миомите
• Локализацията им в матката

Важно за пациентите е да знаят разликата между миомектомия и хистеректомия. При миомектомията се отстраняват само и единствено новообразуванията на самата матка. След време те ще имат нормален менструален цикъл и могат да забренеят. При хистеректомията се отстраняват както миомите, така и матката. Жените, подложени на хистеректомия, не могат да забременеят.

Лапаротомия (отворена хирургия)

Традиционно миомектомията се извършва чрез лапаротомия с коремен разрез, вертикален или хоризонтален. След отварянето и проникването в коремната кухина се отстраняват видимите лезии по повърхността на матката. Отвореният метод е предпочитан при по-големи на размери миоми. Възстановяването след такъв тип операция отнема средно около шест седмици.

Лапароскопия

При минимално инвазивните процедури като лапароскопските операции се използва специална оптична камера, чрез която се прави обстоен оглед на коремната кухина. По този начин по-малките на размери миоми могат да бъдат локализирани и отстранени. Проучвания показват, че лапароскопската миомектомия води до по-ниски нива на заболеваемост и по-бързо възстановяване, отколкото отворената хирургия.

Хистероскопия

Този метод се използва при субмукозно разположени миомни възли (които са в ендометриума). Обикновено те са малки по размер лезии, които биват лесно отстранявани. Възстановяването след хистероскопия трае само няколко дни.

Резултати след миомектомия

Възстановяването зависи от вида на процедурата, която е предприета, както и от това дали са настъпили усложнения. Първите няколко дни пациентите изпитват известна болка в областта. Обезболяващите средства се прилагат широко с добър ефект. За превенция на кръвни съсиреци, пациентите трябва да бъдат раздвижвани рано и да правят леки разходки.

При отворена миомектомия пълното възстановяване, преди връщане към нормални ежедневни дейности, може да отнеме до шест седмици. След лапароскопска миомектомия пациентите могат да се приберат на следващия ден. Възстановяването е около две до четири седмици. Ако процедурата се извършва хистероскопски, пълно възстановяване може да се наблюдава в рамките на няколко дни.

Всички пациенти трябва да знаят кога могат да се върнат към ежедневните им дейности и да имат подробни инструкции от лекуващия лекар за възстановителния процес. Някои от нещата, които могат да очакват, включват:

• Вагинално кървене и секреция за няколко дни.
• Пациентките не трябва да вдигат тежко.
• Полов акт може да се осъществи едва шест седмици след операцията.
• Постепенно увеличаване нивото на активност.

Без значение какъв тип миомектомия е извършена, всички пациенти имат нужда от почивка след операция. А времето вече зависи от самия пациент, неговата възраст, придружаващи заболявания и вида на извършената процедура.

След извършване на миомектомия при над 40% от оперираните пациенти се наблюдават нови миоми след известно време. По-младите хора (под 40-годишна възраст) с множество миоми са изложени на по-голям риск от образуване на нови възли в бъдеще. По-възрастните, особено тези на възраст, близо до менопауза, имат малък шанс за повторна поява.

След миомектомия повечето пациентки изпитват по-лека и по-редовна менструация. Самата операция е щадяща и жените, могат да забременеят след нея. Трябва обаче да бъдат предупредени, че са изложени на повишен риск от потенциални усложнения при бременност и е хубаво раждането да бъде извършено чрез цезарово сечение.

Рискове и усложнения

Усложненията при извършване на миомектомия включват възможността от значителна загуба на кръв, водеща до кръвопреливане, риск от образуване на сраствания и др. При някои оперативни интервенции може да не е възможно да се отстранят всички лезии, както и самата операция не може да предотврати образуването на нови. Развитието на нови фиброиди се наблюдава при 42-45% от пациентките, подложени на миомектомия.

Известно е, че пациентите подложени на миомектомия имат висок риск от руптура на матката в по-късна бременност. По този начин, жени, които са претърпели миомектомия (с изключение на отстраняване на малка субмукозна миома чрез хистероскопия), трябва задължително да раждат чрез цезарово сечение, за да се избегне рискът от руптура на матката, която обикновено е фатална за плода.

За намаляване на кървенето по време на операцията се използва вазопресин, който се инжектира в самата матка. Съществуват и множество други методи, които при някои пациенти подпомагат за намаляване на кървенето по време на операцията, но не са с убедителни данни за тяхната употреба.

Обобщено възможните усложнения при миомектомия мога да включват:

• Кървене
• Инфекция
• Образуване на коагулуми (кръвни съсиреци)
• Увреждане на близки органи

Миомектомия по време на бременност

Лейомиомите са склонни да растат по време на бременност, но само големите, причиняващи изкривяване на ендометриалната кухина, могат директно да попречат на нарастващата бременност. Оперативно лечение се започва само в случаи на опасност за плода или проявена симптоматика поради риск от прекъсване на бременността. Освен това, е известно, че миомните възли поради нормализиране на хормоните в женското тяло, са склонни да се свиват естествено след раждане.

Изображения: freepik.com