Медикаментозна кома

› Въведение

› Причини за медикаментозна кома

› Как се въвежда пациент в медикаментозна кома?

› Какво чувства човек в медикаментозна кома?

› Събуждане след медикаментозна кома 

› Възможни последствия след медикаментозна кома

› Възстановяване след медикаментозна кома

Въведение

Индуцираната кома, известна още като медикаментозна кома, е временно състояние на дълбоко безсъзнание, предизвикана от контролирана доза анестетик, често барбитурат като тиопентал и др. Могат да се използват и други медикаменти като мидазолам или пропофол.

Лекарствено-индуцираната кома се използва най-често за протекция на мозъка по време на големи тежки травми или операции, като последна линия на лечение в определени случаи на епилептичен статус и при рефрактерна интракраниална хипертония след травматично мозъчно увреждане.

Медикаментозната кома обикновено води до значителни системни неблагоприятни ефекти. Има вероятност пациентът напълно да загуби дихателен стимул и да се нуждае от механична вентилация, хипотонията също може да се усложни усилията за поддържане на мозъчното перфузионно налягане и често изисква използването на вазопресовни лекарства. Напълно неподвижният пациенти е изложен на повишен риск от рани от залежаване, както и инфекции.

Въпреки че пациентите не спят, докато се седирани, те могат да изпитат халюцинации и делириум. Понякога те могат да бъдат травматизиращи и това може да доведе до по-голям риск от дългосрочни когнитивни увреждания.

Причини за медикаментозна кома

В специфични медицински ситуации, лекарите могат да препоръчат лекарствена кома като единствена възможност за лечение. Някои често срещани причини за предизвикване на медикаментозна кома включват:

• Тежка мозъчна травма - индуцираната от лекарства кома може да се използва, за да се намали мозъчната активност и да се даде време на мозъка да се излекува след сериозно нараняване, като автомобилна катастрофа или травматично падане. Целта е да се сведе до минимум рискът от по-нататъшно увреждане на мозъка чрез намаляване на метаболитните нужди.
• Вътречерепно налягане - състояния, които причиняват повишено налягане вътре в черепа, като мозъчен кръвоизлив или оток на мозъка, могат да бъдат животозастрашаващи. Намаляването на мозъчната активност с медикаментозна кома може да помогне за предотвратяване на допълнителни усложнения.
• Тежък сепсис или инфекция - в някои случаи, когато пациентът е изправен пред огромна инфекция или сепсис, може да се използва медикаментозна кома за стабилизиране на пациента и поддържане на жизнените функции.
• Тежки припадъци и гърчове - когато гърчовете не могат да бъдат контролирани от медикаменти, предизвикването на кома може да помогне за успокояване на активността на мозъка, като дава време на лекарите да се справят с основната причина за гърчове.
• Сърдечна недостатъчност или сърдечен арест - изкуствената кома може да се използва при тежка сърдечна недостатъчност за предотвратяване увреждането на жизненоважни органи.
• Предотвратяване на реакциите на болка при тежки операции - при някои операции, особено тези с висок риск от травма или болка, може да се предизвика кома, за да се предотвратят телесни реакции, които биха могли да попречат при изпълнение на процедурата.

Как се въвежда пациент в медикаментозна кома?

Предизвикването на кома включва внимателно прилагане на лекарства, които потискат мозъчната дейност и водят до състояние на безсъзнание. Тези лекарства могат да включват:

• Барбитурати - барбитуратите потискат централната нервна система и намаляват мозъчната активност.
• Пропофол - пропофолът е мощен седатив, използван за предизвикване и поддържане на обща анестезия. Може да се използва в контролирана среда под активен контрол на жизнените показатели, за да се въведе пациентът в кома.
• Бензодиазепини - тези седативи се използват за справяне с мускулните спазми и гърчовете. Те могат също така да се използват за предизвикване на седация при критични пациенти.

Какво чувства човек в медикаментозна кома?

Изкуствените коми могат да бъдат трудни за разграничаване от седацията. Медикаментозните коми могат да се разглеждат като най-добрата форма на седация, водеща до пълна и продължителна загуба на съзнание.

Нормалните форми на седация обикновено се опитват да намалят възбудата на пациента и да успокоят нервната система, което може да се счита за леко или частично потискане на специфични аспекти на съзнанието. Пациентите най-често са в полусъзнание, а не в безсъзнание, когато са седирани. Пациентите, които са силно седирани, може да изпитат объркване или да не могат да реагират нормално поради чувството на изключителна сънливост.

Събуждане след медикаментозна кома

За разлика от общата анестезия, излизането от изкуствена кома обикновено отнема между 2 и 24 часа, тъй като пациентът често е в безсъзнание от няколко дни до месеци и става физически зависим от медикаментите. Събуждането обикновено протича в три стадия.

• Оттегляне на медикаментите - първата стъпка е намаляването на дозите на прилаганите медикаменти. Пациентите могат да започнат да се връщат в съзнание само няколко дни след пълното спиране на приложените лекарства, в зависимост от продължителността на комата. Първите признаци на съзнание обикновено са основни реакции на пациента, при които той реагира на прости сигнали като светлина или звук и може да е в състояние да следва прости команди, като мигане при запитване или движение на крайник.
• Объркване, възбуда и делириум - след известно време пациентът може да премине към следващия етап, в който може да се почувства възбуден или объркан, състояние, което е показателно за временен делириум.
• Възстановителен стадий - пациентите достигат краен етап от излизането от медикаментозна кома, те са в съзнание, реагират без затруднения и не са в делириум, но все още могат да имат остатъчна неврологична симптоматика. Решаването на проблеми, преценката, вземането на решения и физическата безопасност могат да бъдат нарушени.

Възможни последствия след медикаментозна кома

Докато медикаментозната кома обикновено се използва в животоспасяващи ситуации, тя също носи риск от определени усложнения като:

• Инфекция - както при всяка медицинска процедура, съществува риск от инфекция, особено ако пациентът се нуждае от инвазивно лечение като механична вентилация или интравенозен достъп.
• Органна дисфункция - продължителните периоди на безсъзнание могат да засегнат различни органи, особено сърцето, белите дробове, бъбреците, което може да доведе до усложнения като сърдечна недостатъчност или респираторни проблеми.
• Неврологично увреждане - въпреки че предизвиканата от лекарства кома има за цел да предпази мозъка, има потенциал за неврологично увреждане, ако основното състояние се влоши или ако комата продължи твърде дълго.
• Развиване на зависимост към медикаментите - употребата на седативни лекарства може да доведе до зависимост, ако се използват за продължителни периоди. Пациентите често изпитват епизоди на абстиненция след събуждане от медикаментозна кома.
• Когнитивни ефекти - в зависимост от продължителността на комата и тежестта на основното заболяване, пациентите могат да получат когнитивни ефекти като загуба на памет, объркване или затруднена концентрация след кома.

Възстановяване след медикаментозна кома

След стабилизиране на пациента, започва процесът по извеждането му от медикаментозна кома. Използваните медикаменти постепенно се намаляват, което позволява на пациента да възвърне съзнанието си. Това се прави много внимателно, тъй като мозъкът и тялото трябва да се приспособят към нормална дейност.

Възстановяването от изкуствена кома може да варира значително. Някои хора може да се събудят относително бързо, докато на други може да отнеме повече време, за да се възстановят напълно. Може да е необходима рехабилитация, за да се възстановят двигателните умения, когнитивната функция и други аспекти от ежедневните дейности, които може да са били засегнати по време на комата.

За повече информация относно възстановяването след медикаментозна кома, може да се разгледате следната статия:
› Възстановяване след медикаментозна кома

Изображения: freepik.com