Възстановяване след медикаментозна кома

› Въведение

› Фази на възстановяване при медикаментозна кома

› Възстановяване след медикаментозна кома

› Чести усложнения при възстановяване след медикаментозна кома

› Съвети за по-бързо възстановяване при медикаментозна кома

Възстановяването от лекарствена кома е многостранен процес, който включва медицинска, физическа, когнитивна и емоционална рехабилитация. Това е дългосрочен процес, който може да включва справяне с въздействието на използваните лекарства, продължителността на комата и основните проблеми като пристрастяване или психични разстройства. Докато процесът може да бъде невероятно предизвикателен, с правилната подкрепа, лечение и търпение, много хора могат да постигнат значително възстановяване и да си възвърнат качеството на живот.

Въведение

Медикаментозната кома е обратимо състояние на дълбока липса на реакция, което се предизвиква от прилагане на седативи в опит да се предпази мозъка от травматично увреждане. Седативите предизвикват безсъзнание, като потискат различни аспекти на мозъчната дейност. Това помага да се намалят енергийните нужди на мозъка, които иначе биха били използвани за поддържане на съзнателна възбуда, което позволява да изразходва повече енергия за регенерация.

Има различни степени на липса на реакция, които човек в кома може да изпита. Лекарите използват скалата за кома на Глазгоу, за да оценят нивото на съзнание на пациента. Това отчита дали пациентът може да отвори очите си, да се движи, да говори и да реагира, което дава на лекарите представа дали пациентът е в кома.

Възстановяване след медикаментозна кома може да варира в зависимост от няколко фактора, включително цялостното здраве на пациента, причината за комата, продължителността на безсъзнание и конкретните използвани медикаменти.
В някои случаи може да има трайни физически или когнитивни ефекти, като затруднено ходене, говорене или концентрация. Те могат да се подобрят с течение на времето с терапия, но в някои случаи ефектите могат да бъдат постоянни.

Възстановяването е много индивидуално и темпото може да бъде бавно, което често изисква тъпрние и подкрепа от лекари, семейство и приятели.

Фази на възстановяване при медикаментозна кома

Остра фаза на възстановяване (първите дни до седмици след кома)

• Стабилизиране на жизнени показатели - непосредствената цел след събуждане от медикаментозна кома е стабилизиране на жизнените показатели (сърдечна честота, дишане, кръвно налягане). Лекарите следят за настъпващи усложнения като органна недостатъчност или инфекции.
• Детоксикация - ако комата е индуцирана от медикаменти, тялото трябва да се изчисти от веществата. Това може да включва лекарства и внимателно наблюдение за признаци на абстиненция. Тежестта на абстиненцията зависи от вида на използваното лекарство и може да варира от леки симптоми до животозастрашаващи усложнения (делириум, гърчове).
• Будност - когато човек започне да си връща съзнанието, това обикновено не е ясно, незабавно събуждане. Пациентите често имат периоди на объркване, въздуха или дезориентация.

Подостра фаза (седмици до месеци след кома)

• Когнитивна рехабилитация - тази фаза включва справяне с когнитивните дефицити, които могат да възникнат в резултат на кома, особено ако мозъкът е претърпял увреждане. Невролози трябва да оценят паметта, вниманието и изпълнителните функции на пациентите. Терапиите за когнитивна рехабилитация могат да се съсредоточат върху подобряване на скоростта на умствена обработка и способността за запазване на нова информация.
• Физическа терапия - пациентите обикновено се нуждаят от физиотерапия, за да възстановят мобилността и силата, особено ако са били неподвижни за продължителен период от време. Трудовата терапия помага на пациентите да си възвърнат независимостта при дейности от ежедневието като хранене, къпане и обличане.
• Логопедична и езикова терапия - някои пациенти може да имат затруднения при говорене, преглъщане или формиране на мисли. Логопедите работят върху подобряване на вербалната комуникация, уменията за четене, писане и разбиране.
• Психологическо възстановяване - психологическите ефекти могат да бъдат дълбоки при медикаментозна кома. Хората могат да почувстват безпокойство, депресия или объркване, а травмата от комата може да предизвика посттравматично стресово разстройство. Психологическото консултиране е от решаващо значение за подпомагане на индивида да преработи тези емоции, да се справи с травмата и да подобри цялостното психично здраве.

Дългосрочна фаза (месеца до години след кома)

• Рехабилитация - някои хора може да се нуждаят от текуща рехабилитация, особено ако изпитват постоянни когнитивни дефицити, двигателни увреждания или психологически дистрес.
• Възстановяване след употреба на наркотични вещества - ако злоупотребата с вещества е основната причина за комата, дългосрочното възстановяване от пристрастяване може да включва участие активно в рехабилитационни програми, за да се предотврати рецидив.
• Продължаващо медицинско наблюдение - в зависимост от използваните лекарства, някои хора може да се нуждаят от наблюдение през целия живот за потенциални усложнения, включително увреждане на сърцето, черния дроб, бъбреците или мозъка.

Възстановяване след медикаментозна кома

Възстановяването след медикаментозна кома също протича в няколко основни стадия.

• Остра фаза - през първите няколко дни до седмица след комата, фокусът е върху медицинската стабилизация, наблюдението на жизнените показатели и управлението на всякакви непосредствени усложнения, включително абстиненция или всякакви физически проблеми, причинени от комата.
• Фаза на възстановяване - за много хора може да отнеме няколко месеца терапия и рехабилитация, за да се върнат към по-нормално ниво на функциониране. Степента на възстановяване варира в зависимост от въздействащите фактори. Някои хора могат да се възстановят напълно, докато други могат да изпитат трайни последици.
• Дългосрочна перспектива - някои хора се нуждаят от дългосрочна терапия и наблюдение, особено ако е настъпило увреждане на мозъка. Продължаващата психологическа и физическа терапия може да помогне за подобряване на качеството на живот и функциониране, дори ако пълното възстановяване не е възможно.

Чести усложнения при възстановяване след медикаментозна кома

Усложненията след медикаментозна кома за чести, някои от тях изискващи адекватно лечение и рехабилитационни мероприятия за пълното възстановяване.

• Усложнения от лекарствена токсичност - ако комата е причинена от предозиране или отравяне, пациентите са изложени на риск от допълнителни усложнения като гърчове, аритмии (неравномерен сърдечен ритъм), бъбречна недостатъчност, увреждане на черния дроб и белодробни усложнения. Те трябва да бъдат решени незабавно по време на първата фаза на възстановяване.
• Ефекти върху нервната система - опиоидите потискат централната нервна система (ЦНС), засягайки дишането и сърдечната честота. Ако предозирането е достатъчно значително, за да причини респираторна депресия, мозъкът може да не е получил достатъчно кислород по време на кома, което може да доведе до мозъчно увреждане.
• Психични и неврологични рискове - стимулантите могат да причинят дългосрочно увреждане на мозъка, включително изчерпване на допамина, което може да повлияе на когнитивната функция, регулирането на настроението и двигателните умения. Психологическото въздействие на индуцираната от стимуланти кома може да включва халюцинации, възбуда или параноя, след като лицето започне да се възстановява.
• Когнитивна функция и памет - седативи като бензодиазепини могат да причинят краткотрайно увреждане на паметта, седация и сънливост. След като излязат от кома, предизвикана от тези лекарства, хората могат да изпитат объркване, затруднения с концентрацията или дезориентация.
• Загуба на памет - след кома е обичайно хората да имат пропуски в паметта си или дори пълна амнезия относно събитията около комата. Това е известно като посттравматична амнезия. Те може да не си спомнят как се е случило предозирането или какво се е случило по време на престоя им в кома, което понякога може да създаде чувство на дезориентация или объркване, когато се събудят.
• Когнитивна рехабилитация - на мозъка може да отнеме време, за да възстанови изгубените спомени или да се пренастрои. Техниките за когнитивна рехабилитация могат да помогнат при проблеми като краткосрочна памет, скорост на обработка и припомняне.
• Депресия и тревожност - да бъдеш в кома може да бъде травматично преживяване и индивидът може да развие депресия, тревожност или посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Психологическото въздействие често се подценява, но е съществена част от пътя на възстановяване.
• Промени в настроението - процесът на събуждане от кома и приспособяване към промените може да доведе до емоционална нестабилност. Някои хора може да се почувстват депресирани, разочаровани или дори ядосани за състоянието и ограниченията си.
• Психологическа травма - преживяването на безсъзнание за продължителен период може да остави индивида с чувство на безпомощност или страх. Някои може дори да изпитат ярки сънища или кошмари от времето си в кома, което може да бъде дезориентиращо и тревожно. Лечението на ПТСР често е необходимо за засегнатите.

Съвети за по-бързо възстановяване при медикаментозна кома

В зависимост от степента на физическа увреждане, причинено от кома и лекарствена токсичност, някои хора могат да изпитат трайни физически увреждания като хронична умора, проблеми с мобилността или затруднения фината моторика.

Времето за възстановяване може да варира от месеци до години. Някои хора могат да възвърнат почти всичките си физически възможности, докато други могат да имат трайни увреждания.

Когнитивно и емоционално възстановяване

Когнитивното възстановяване е възможно, но може да отнеме месеци или дори години. Редовните умствени упражнения, когнитивната терапия и рехабилитацията могат да ускорят този процес. Индивидът може да изпита когнитивни „шипове“ или регресии, докато мозъкът се лекува.

Емоционалното възстановяване също отнема време. Индивидът може да се наложи да се адаптира към живота след такова травматично събитие, да се научи да се справя с чувството на вина, загуба или чувство на неудовлетвореност.

Поддържането на трезвост след кома е от решаващо значение, особено ако злоупотребата с вещества е основен фактор за комата. Текущата рехабилитация, консултиране и групи за подкрепа често са необходими за предотвратяване на рецидив и поддържане на възстановяването.

Много хора също се възползват от програми за „последваща грижа“, които им помагат да се ориентират в живота след рехабилитацията, като гарантират, че остават свързани със своята система за поддръжка и остават ангажирани с целите си за възстановяване.

Изображения: freepik.com