Лечение на тромбоцитопения

› Въведение

› Какво е тромбоцитопения?

› Общи принципи на лечение при тромбоцитопения

› Специфични подходи според причината

› Общи мерки и съвети при лечение на тромбоцитопения

Въведение

Тромбоцитопенията представлява понижен брой тромбоцити в кръвта, което увеличава риска от кръвоизливи и може да бъде признак на различни заболявания, вариращи от доброкачествени състояния до сериозни хематологични, автоимунни или инфекциозни причини. Лечението се определя строго специфично в зависимост от етиологията и тежестта, като акцентът е върху овладяване на основния фактор, намаляване на риска от кървене и подходящи специфични терапии. Подкрепящите мерки и информираността на пациента са съществена част от цялостния подход и съдействат за оптимизиране на лечението и намаляване риска от усложнения.

Какво е тромбоцитопения?

Тромбоцитопенията представлява състояние, при което броят на тромбоцитите в периферната кръв е понижен под нормата. Тромбоцитите са ключови за хемостазата, като участват в образуването на първичния тромбоцитен тап, поддържат съдовия интегритет и подпомагат коагулационния процес.

Затова всяко значимо понижение повишава риска от кръвоизливи и следва да се коригира в оптимално кратък срок.

Характерно за тромбоцитопенията е следното:

• причини: тромбоцитопенията може да бъде резултат от различни механизми, най-често обединени в три основни групи, а именно намалено образуване на тромбоцити (апластична анемия, миелодиспластични синдроми, химиотерапия, лъчелечение и други), повишено разрушаване (имунна тромбоцитопения, лекарствено-индуцирана тромбоцитопения, инфекции, автоимунни заболявания и други), секвестрация в уголемена слезка (най-често при чернодробни заболявания и портална хипертония). Допълнително тромбоцитопения може да настъпи и при масивни кръвозагуби, големи трансфузии, тежък алкохолизъм или след прием на определени медикаменти
• рискови фактори: провеждане на химиотерапия или радиотерапия, хронични чернодробни заболявания, автоимунни състояния, инфекции (Ебщайн-Бар вирус, цитомегаловирус, хепатити, ХИВ), прием на лекарства като хепарин, някои антибиотици, антиконвулсанти, нестероидни противовъзпалителни средства, алкохолна злоупотреба
• симптоми: при леко понижение тромбоцитопенията често протича безсимптомно и се открива случайно. При по-изразен спад могат да се появят различни оплаквания, включително лесно образуване на синини, кървене от венците или носа, продължително кървене при порязвания, менорагия при жени, хеморагии в ретината
• усложнения: най-сериозните усложнения включват спонтанни кръвоизливи, вътрешни кръвоизливи, интракраниален кръвоизлив, тежки усложнения при хирургични или инвазивни процедури

Ранното разпознаване на симптомите, изясняване на етиологията и определяне на тежестта на състоянието подпомага избора на оптимален терапевтичен план и подобряване на прогнозата.

Общи принципи на лечение при тромбоцитопения

Лечението на тромбоцитопенията винаги се определя строго индивидуално, в зависимост от причината, степента на понижение на тромбоцитите и риска от кървене. Подходът е индивидуализиран, като няма универсална терапия, която да работи при всички пациенти. Основната цел е да се предотвратят кръвоизливи и да се коригира подлежащото заболяване или фактор, довел до понижението в тромбоцитния брой:

• лечение на основната причина: това е водещият принцип, като например при инфекции се лекува причинителят, при дефицит на витамин Б12 или фолиева киселина се прилага заместителна терапия, при химиотерапия се търси оптимизация на дозите или използване на агенти, стимулиращи мегакариоцитопоезата
• оценка на тежестта и риска от кръвоизлив: проследява се не само стойността на тромбоцитите, но и клиничната картина. Леката степен обикновено не изисква лечение, а само проследяване. При умерена степен терапия се стартира при наличие на симптоми или установяване на конкретна причина. При тежки и много тежки форми поведението е своевременно, често агресивно за ограничаване рисковете от усложнения
• симптоматична терапия: в зависимост от клиничното състояние може да се наложи трансфузия на тромбоцити (при тежка тромбоцитопения, активни кръвоизливи или предстояща инвазивна процедура), кортикостероиди при имунно-медиирани форми, тромбопоетинови рецепторни агонисти при изчерпване на ендогенната мегакариоцитопоеза или хронични автоимунни форми
• проследяване: регулярното проследяване на лабораторните показатели (пълна кръвна картина, коагулационен статус, бъбречна и чернодробна функция) е ключово

При по-тежки случаи или неясна етиология често се налага мултидисциплинарен подход, като добрата координация улеснява и ускорява диагностичния процес и подобрява резултатите от лечението.

Специфични подходи според причината

Тромбоцитопенията е хетерогенно, често мултифакторно състояние, лечението на което варира значително в зависимост от етиологията. Разграничаването на механизма, провокирал развитието на състоянието, е ключово за правилната терапевтична стратегия.

В зависимост от видовете тромбоцитопения, едни от най-често прилаганите методи за лечение могат да включват:

• имунна (идиопатична) тромбоцитопения: това е една от най-честите причини за изолирана тромбоцитопения и се дължи на автоантитела, насочени срещу тромбоцитите. Терапията включва кортикостероиди (преднизолон или дексаметазон), при нужда и тромбопоетинови рецепторни агонисти (елтромбопаг, ромиплостим), ритуксимаб, спленектомия (оперативно отстраняване на слезката)
• лекарствено-индуцирана тромбоцитопения: лечението включва своевременно преустановяване приема на причиняващия състоянието лекарствен агент с или без включване на подходящи кортикостероиди
• тромбоцитопения при инфекции: основният терапевтичен подход включва лечение на подлежащата инфекция, като допълнително се назначават адекватна хидратация, корекция на електролитите
• тромботична тромбоцитопенична пурпура: лечението включва плазмафереза в комбинация с кортикостероиди, каплацизумаб при определени случаи и строг мониторинг на състоянието в интензивно отделение
• тромбоцитопения вследствие на химиотерапия или лъчелечение: терапията включва оптимизация или временно прекъсване на химиотерапията (когато е възможно). Тромбопоетинови рецепторни агонисти за стимулиране на мегакариоцитопоезата се назначават в определени ситуации, а трансфузии са необходими при тежки степени или при активни кръвоизливи

Изборът на конкретен терапевтичен план се определя изключително строго индивидуално, съобразно етиологията, тежестта на протичане и общото състояние на пациентите. Обикновено лечението се извършва след хоспитализация на засегнатите под строг контрол и проследяване на състоянието им.

Общи мерки и съвети при лечение на тромбоцитопения

Независимо от причината за понижения тромбоцитен брой, пациентите трябва да спазват определени препоръки, които намаляват риска от кръвоизливи и подпомагат възстановяването. Тези мерки не заменят специфичната терапия, но са важна част от цялостното лечение и включват:

• ограничаване приема на някои лекарства: необходимо е избягване на медикаменти, които увеличават риска от кървене, включително нестероидни противовъзпалителни средства, антиагреганти и антикоагуланти, някои билки и добавки (гинко билоба, чесън в големи количества, жълт кантарион, куркума)
• предпазване от травми: при понижени тромбоцити дори минимално нараняване може да причини значимо кървене, поради което се препоръчва избягване на контактни спортове, силов фитнес, занимания с висок риск от падане, използване на мека четка за зъби, повишено внимание при работа с остри предмети
• диета: препоръчва се адекватен прием на течности, диета, богата на витамини от група В, избягване на алкохол, който потиска костния мозък и влошава чернодробната функция
• проследяване: пациентите трябва да са информирани за предупредителните признаци на кръвоизлив, включително поява на петехии и синини без причина, кървене от носа или венците, поява на кръв в урината, черни изпражнения. При поява на нови симптоми или рязко влошаване трябва незабавно да се потърси лекар
• внимание при инвазивни процедури: пациенти с тромбоцитопения трябва да уведомяват медицинския персонал преди зъболекарски манипулации, ендоскопии, хирургични намеси, инжекции или ваксинации

Хроничните форми често налагат и подходяща психологическа подкрепа, осигуряване на спокойна семейна среда, при необходимост промяна в професионалното поприще и регулярни консултации с лекуващия лекар.

Изображения: freepik.com