Лечение на инфекция с Епщайн-Бар вирус

› Въведение

› Рискови групи и механизъм на заразяване

› Симптоми при инфекция с Епщайн-Бар вирус

› Лекарства за лечение на инфекция с Epstein-Barr вирус

› Как да се предпазим?

Въведение

Вирусът на Епщайн-Бар (Epstein-Barr virus, EBV) е част от семейството на херпесните вируси и е известен още като човешки херпес вирус 4. Това е един от най-често срещаните вируси в световен мащаб, като причинява инфекциозна мононуклеоза (известна още като болест на целувката), някои видове рак, както и неспецифични, общи прояви при някои пациенти.

Лечение на инфекция с Епщайн-Бар вирус се налага при умерено тежко и тежко протичане, при някои рискови групи пациенти, както и по медицински съображения, като терапия често е симптоматична и насочена към подобряване общото състояние на болните и подпомагане възстановяването.

Рискови групи и механизъм на заразяване

Инфекцията с Епщайн-Бар вирус се предава най-често посредством слюнка, откъдето произлиза и другото наименование на заболяването, а именно болест на целувките. Заразяване е възможно също и при контакт на контаминирани предмети, повърхности, лични принадлежности, използване на чужда четка за зъби, играчки и други. По-рядко срещани форми на предаване са посредством полов контакт, както и при кръвопреливане.

Изложени на по-висок риск от заразяване са малките деца във връзка с липсата на изградени хигиенни навици, юноши и млади хора на възраст между 15 и 30 години, както и здравните работници и студенти.

Изложени на по-висок риск от тежко протичане са следните групи пациенти:

• при имуносупресивно лечение: провеждането на имуносупресивна терапия във връзка с онкологично заболяване, автоимунни и други нарушения излага пациентите на по-висок риск от тежко протичане и усложнения
• при подлежащи заболявания: редица проучвания правят връзка между продължително и тежко боледуване от COVID-19, подлежащ лошо контролиран захарен диабет, HIV или СПИН, някои автоимунни заболявания (лупус, ревматоиден артрит)
• свързани заболявания: изследвания в областта показват възможна асоциация между инфекция с вируса на Epstein-Barr и развитието на множествена склероза, улцерозен колит, диабет тип 1, ювенилен идиопатичен артрит, болести на щитовидната жлеза, шизофрения и други, като са необходими допълнителни задълбочени проучвания в областта за доказване на връзката между тях

Симптоми при инфекция с Епщайн-Бар вирус

Значителен процент от световното население се среща с вируса на Епщаийн-Бар в даден момент от своя живот, като най-често това се осъществява в ранна детска и млада възраст. При малки деца състоянието протича или безсимптомно или силно наподобява сезонните респираторни инфекции, докато при юноши и възрастни някои от симптомите могат да персистират дълго време.

Симптомите най-често се развиват след продължителен инкубационен период, вариращ между 4 и 6 седмици, като в зависимост от тежестта на протичане са възможни различни оплаквания:

• леки симптоми: в масовия случай болестта протича с леки прояви, от които доминират умора, липса на апетит, повишение на телесната температура, болки в гърлото, увеличение на шийните лимфни възли, обрив по кожата и други, които отшумяват за няколко дни до четири седмици без последици
• умерено тежки и тежки прояви: умерено тежките прояви са идентични на леките, но са проявени в значително по-изразена степен. При тежко протичане е налице екстремно изразено чувство на умора, генерализиран обрив, фебрилитет, ангина, фарингит, нощно изпотяване, засягане на черния дроб и слезката с развитие на хепатоспленомегалия
• усложнения: в редки случаи е възможно развитие на хепатит, миокардит, анемия, тромбоцитопения, анемия, руптура на слезката, енцефалит, менингит, синдром на Guillain-Barre и други

Макар инфекциозната мононуклеоза да е най-характерната проява на инфекцията с Епщайн-Бар вирус, то е възможно в редки случаи протичане под формата на някои видове рак (например лимфом на Burkitt, стомашен аденокарцином, назофарингеален карцином), отит, неуточнена диария и други.

Лекарства за лечение на инфекция с Epstein-Barr вирус

Към момента липсва разработено специфично, етиологично (насочено към унищожаване на причинителя) лечение, въпреки което добри резултати могат да бъдат постигнати с някои общи мерки и симптоматични средства. Изборът на лечебна терапия се определя строго индивидуално, съобразно особеностите на болестния процес, възрастта и общото състояние на засегнатите.

Най-често лечението при инфекция с Епщайн-Бар вирус включва:

• антипиретици: за овладяване на повишената телесна температура най-често се използват парацетамол (подходящ при бебета, малки деца, бременни), ибупрофен и други в подходящата за съответната възраст доза, дневен прием и лекарствена форма (сироп, таблетки, капсули, свещички)
• аналгетици: за овладяване на болковия синдром, особено при тежко главоболие, мускулни болки, болки в гърлото и други, могат да се използват нестероидни противовъзпалителни средства, като важна особеност е противопоказанието за прием на аспирин от малки деца и подрастващи във връзка с риска от развитие на синдром на Reye
• адекватна хидратация: адекватният прием на течности е особено важен в ранна детска възраст във връзка с високия риск от обезводняване. Болките в гърлото, умората и общото неразположение често водят до липса на апетит, съответно намален внос на храни и течности и риск от дехидратация
• осигуряване на почивка: почивката на легло, макар да изглежда като банален съвет, е ключова за оптималното възстановяване при инфекция с вируса на Epstein-Barr. Дори когато пациентите се чувстват значително по-добре се препоръчва избягване на големи натоварвания и вдигане на тежести във връзка с риска от руптура на слезката
• подпомагане на имунната защита: за намаляване риска от тежко протичане и усложнения и същевременно подпомагане на организма да се пребори с инфекцията се препоръчват мерки и средства за подсилване на имунната защита, включително витамини, минерали, антиоксиданти, пълноценно и балансирано хранене и други

Терапията обикновено се осъществява в домашни условия, след консултация, преглед и потвърждаване на диагнозата от медицински специалист при спазване на съответните хигиенни мерки за намаляване риска от предаване на инфекцията на останалите членове от домакинството.

При тежко протичане и усложнения се налага хоспитализация на пациентите и провеждане на комплексно и системно лечение за овладяване на наличните прояви. Употребата на антибиотици и кортикостероиди е оправдана само при тежките форми, а терапията с противовирусни средства се прилага главно при лица с компрометирана имунна защита, тъй като се счита, че употребата им не повлиява съществено давността на протичане на болестния процес.

Как да се предпазим?

Лесното разпространение на вируса на Epstein-Barr, липсата на имунопрофилактика (специфична ваксина срещу причинителя) и редица други фактори значително затрудняват превенцията на инфекцията, въпреки което някои елементарни мерки могат да редуцират риска от заразяване:

• избягване на контакт с болни хора: избягването на близък контакт (здрависване, целуване) на видимо болни лица и спазването на разумна дистанция намалява риска от заразяване
• използване само на личните вещи и принадлежности: препоръчва се използване само на личните тоалетни принадлежности (особено четката за зъби), играчки, прибори за хранене
• висока лична хигиена: редовно и обстойно измиване на ръцете с топла вода и сапун, дезинфекция на повърхностите и пода, изпиране на висок градус на хавлии и спално бельо

Липсата на специфично лечение на инфекция с Епщайн-Бар вирус и многобройните рискове, които крие при рисковите групи пациенти, изисква прилагането на различните мерки за предпазване, особено при лица с понижен имунитет и хронични системни заболявания.

Изображения: freepik.com