Едно мъртвородено МКБ Z37.1

Раждане на мъртъв плод (едно мъртвородено) се случва, когато плодът е мъртъв в матката и се определя като смърт на плода след 20-та гестационна седмица на бременността.

Раждане на едно мъртвородено има честота около едно на 160 раждания.

Причините за смъртта на плода in utero са: тежка прееклампсия, еклампсия, диабет, плацентарна инсуфициенция от различни причини, пролапс на пъпната връв, кръвотечения през третото тримесечие, заболявания на майката — сърдечни и белодробни, бъбречни заболявания.

Вродени аномалии на плода са сред водещите по-чести причини за смърт на плода. Когато при задържан мъртъв плод настъпи хеморагична диатеза с намаление на фибриногена в плазмата под 1,5 g/l, се говори за синдром на мъртвия плод.

Честотата на синдрома на мъртвия плод е около 10-20% от всички случаи на интраутеринна фетална смърт. При задръжка на повече от пет седмици честотата се повишава на 15-40%.

Повечето пъти диагнозата мъртъв плод се поставя пренатално раждане на едно мъртвородено относително рядко диагностицира състоянието.

Диагнозата на умрелия плод и задържан в матката през втората половина на бременността се изгражда въз основа на някои критерии:

• липса на сърдечни тонове на плода,
• преставане на детски движения,
• намаляване на коремната обиколка и спускане на дъното на матката надолу,
• рентгенологични промени в скелета на плода,
• субективни оплаквания от страна на бременната (неразположение, главоболие, студени тръпки без температура, лош вкус в устата, липса на апетит, гадене, безсъние).

Често след 3 до 4 седмици от умирането на плода настъпва спонтанен аборт или преждевременно раждане — мъртво раждане.

След като бъде установено със сигурност, че плодът е мъртъв, най-целесъобразно е да бъде предизвикана родова дейност с помощта на медикаментозни средства.

Поради лошата реактивност на матката изгонването на плода може да се забави, което поражда опасност от инфекция.

Ако детето умре по време на раждането, най-добре е да се изчака раждането да завърши спонтанно, ако, разбира се очаквателното поведение не крие опасност за майката. Ако се налага оперативна намеса за завършване на раждането, трябва да се избере най-малката и най-безопасната подходяща за случая операция.