Наблюдение върху възрастна първескиня МКБ Z35.5

За възрастна първескиня се говори, когато бременната ражда за пръв път и е над 35 или повече години. В България процентът на възрастните първескини е около 10% от всички родилки, като 25 % от тях са до 30 години, а 6% над 35 години.

Състоянието на бременната е по-деликатно и трябва да се наблюдава отблизо, тъй като с напредване на възрастта се увеличава честотата на заболяванията, които настъпват по време на бременността. Такива са някои:

• сърдечносъдови;
• чернодробни увреждания;
• бъбречни заболявания;
• метаболитни промени и други.

Съществува по-голям риск от повишено артериално налягане - при по-големите родилки е с 2 до 3 пъти по-висок, отколкото при по-младите. Високото кръвно налягане по време на бременността може да предизвика сериозни усложнения, като например прееклампсия.

Това се отнася и за някои метаболитни заболявания като диабет, който също оказва влияние върху протичането на бременността и нормалното износване на плода. По-често в тази възраст се срещат и заболявания на репродуктивната система.

При възрастните родилки спонтанните аборти са по-чести, а също и спонтанните раждания. Късната бременност е предпоставка за заболявания на плода, най-честата хромозомна аномалия е синдромът на Даун, който представлява тризомия на 21 хромозома. Срещат се и други генетични заболявания, чиято честота се увеличава с напредване на възрастта на родителите. Процентът на родилките над 35 години, родили деца със синдрома на Даун, е около 47%.

При родилки над 40 години нараства процентът на перинаталната смъртност на плода. Една част от тях се случват още в ранна бременност между 7-ма и 12-та г.с. и са доста по-чести в сравнение с тези при жени под 35 години. Често се наблюдава в тази възраст на родилките преждевременни раждания на деца, а особено тежки са тези преди 32 г.с. с тегло на новороденото под 1500 грама.

Именно всички тези възможности за компликации налагат на акушер-гинеколога да извършва често наблюдение върху възрастната първескиня. Нейното състояние се оценява по-често и трябва да се имат предвид всички възможности за евентуални компликации, които да се предвидят и предотвратят.

Така наред с всички задължителни за бременните изследвания се прилагат и такива за своевременно диагностициране, например на синдрома на Даун и на други аномалии, които се откриват с пренатална диагностика. Особено важно е и ултразвуковото изследване.

Изследване на някои серумни маркери като алфафетопротеин, който се произвежда от черния дроб на плода, а също и на още два хормона, свързани с бременността. Приема се, че тези тестове са до 80% информативни, особено за откриване на синдрома на Даун.

Най-високо информативни обаче си остават амниоцентезата и хориалната биопсия, които са до 99% информативни.