Наблюдение върху протичането на бременността при жена с друга обременена анамнеза, свързано с раждането на дете или с акушерски проблеми МКБ Z35.2

Умирането на плода преди настъпването на раждането (антенатална смърт) е сравнително често явление. Причините за смъртта му във втората половина на бременността са много разнообразни. Голяма част от тях са същите, които видят до аборт и до умиране на плода в първата половина на бременността.

Могат да се разграничат следните по-чести случаи:

1. Причини във връзка с измененията в майчиния организъм. Като тук роля играят:

• късните токсикози на бременността, особено тежката нефропатия и еклампсия,
• острите инфекции,
• хронични инфекции (сифилис, туберкулоза, листериоза и други),
• сърдечни заболявания,
• професионални вредности,
• хиповитаминози,
• понякога и травми.

2. Причини от страна на плода. Това са:

• болестни състояния на плодните обвивки,
• патология на пъпната връв (торзия),
• истински възли,
• малформации,
• увреждане на плода от образувани в майката антитела, например при хемолитичната болест на новороденото,
• фактори, които лежат в самата зародишна материя.

За да се предотвратят усложнения по време на бременността, много важно значение има лекарят да осигурява наблюдение върху протичането на бременността при жена с друга обременена анамнеза, свързано с раждането на дете или с акушерски проблеми.

Диагнозата на мъртвия плод и задържан в матката през първата половина на бременността се поставя въз основа на проследяване на нарастване на матката в продължение на 3-4 седмици. Ако през това време матката не нараства, плодът е умрял и бременността не се развива.

През втората половина на бременността за диагнозата на умрелия плод, могат да се използват и други признаци като:

1. Липса на сърдечни тонове на плода,

2. Преставане на детските движения,

3. Намаляване на коремната обиколка и спускане на дъното на матката надолу,

4. Субективни оплаквания на бебето,

5. Ехографски данни.

Често след 3-4 седмици на умирането на плода настъпва спонтанен аборт или преждевременно мъртвораждане.

Ако не настъпи спонтанно изпразване, а матката, съзнанието, че жената носи мъртъв плод, се отразява неблагоприятно върху психичното състояние на жената.

Освен това не може да се твърди със сигурност, че дългото задържане на мъртвия плод в матката не дава понякога неблагоприятно отражение върху организма на жената, което би се отразило под една или друга форма при прекъсване на бременността.

Макар и рядко настъпва гнилостно разложение на плода, путрификация. При такива случаи общото състояние се влошава, настъпва и общ сепсис. Наблюдават се и случаи на коагулопатии. Понякога състоянието се влошава до токсична парализа на маточната мускулатура.

След като се установи със сигурност, че плодът е мъртъв, най-целесъобразно е от гледна точка на щадене на психиката на жената и поради вероятните опасности от прекомерно дълго задържане на мъртвия плод в матката да се предизвика изкуствена родова дейност с помощта на медикаментозни средства, за да се прекъсне бременността.

Ако индукцията на раждането не се осъществи с медикаментозни средства за предизвикване на контракции, може да се обмисли въпросът за преустановяване на бременността с пукане на околоплодния мехур и дилатация на цервикалния канал.

Този начин на действие обаче крие известни опасности, тъй като се касае за вътрематочни намеси, свързани с опасност от инфекция. Освен това поради лошата реактивност на матката изгонването на плода може да се забави, което също носи опасност от инфекция.

Понякога след преждевременно пукане на околоплодния мехур също има опасност от инфекция, поради преждевременно отлепяне на плацентата, а това налага по-големи оперативни намеси.

Поради тази причина изкуственото медикаментозно и особено оперативно предизвикване на раждане при вече умрял плод трябва да се извършва само в големи родилни отделения с пълна готовност за посрещане на всякакви усложнения.

Профилактиката на антенаталната смърт на плода се състои в своевременно лекуване на заболяванията, които могат да доведат до смърт на плода.

Поради тази причина жена или плод, които дават индикации или минимален риск от антелнатална смърт трябва да бъдат следени от лекаря, за предпочитане акушер-гинеколог.

Той трябва да извършва често наблюдение върху протичането на бременността при жена с друга обременена анамнеза, свързано с раждането на дете или с акушерски проблеми.

Ако детето умре по време на раждането, т.е. настъпване на неонатална смърт, най-добре е раждането да завърши спонтанно, ако разбира се очаквателното поведение не крие никакви опасности за майката. Ако се налага оперативна намеса за извършване на раждането, трябва да се избере най-малката и най-безопасната за случая интервенция.

По време на прегледите на женска консултация се извършва богат набор от изследвания, които да мониторират бременността на жената.

По-специални изисквания имат бременни с хронични заболявания преди началото на бременността или състояния, които се появяват в хода й. Жени, които имат протеин в урината, глюкоза, с данни за хипертония или генетична предразположеност към токсикози на бременността задължително трябва да се наблюдават от лекаря с повишено внимание.

Повечето състояния е необходимо да бъдат проследяване в стационар, където жената да се изследва ежедневно, където за нея да бъдат проведени нужните грижи, а също и да бъде в непрекъснат контакт с лекуващия й лекар, който да може непрекъснато да извършва наблюдение върху бременността на жена с обременена анамнеза.

Опасни състояния за майката и плода са аномалии в развитието и състоянието на плацентата и пъпната връв: преждевременно отлепване на плацентата, предлежаща плацента, нарушения в околоплодния мехур, многоводие или маловодие.

Бременността е рисков период, особено за жени в т.нар. рискова група. Те се нуждаят от специални грижи от специализирани медицински кадри, за да се запази здравето както на майката, така и на плода, да се профилактират усложнения, опасни за живота на бременната и детето.