Други мерки по възстановяване на детеродната функция МКБ Z31.8

Стерилитетът при двойките е възможно да се дължи на много причини в един от двама партньори или в несъвместимост между тях. Това налага търсене на други мерки по възстановяване на детеродната функцията.

Един от тези методи е изкуствената инсеминация на генетичен материал във вид на сперма.

При генетична несъвместимост между родителите може да се използва материал от донор.

Подходящият донор трябва да бъде:

1. Подходяща групова съвместимост с майката,
2. да има отрицателни проби за СПИН,
3. отрицателна проба за за сифилис,
4. да не е носител на австралийски антиген,
5. да има нормална структура на хемоглобина,
6. да няма генетични заболявания (хорея на Хънтингтън, Синдром на Даун, шизофрения, мускулна дистрофия, глухота),
7. клинично здрав,
8. с нормален хромозомен набор.

Двойката реципиент също трябва да отговаря на някои изисквания като: двойки с над две години безуспешни опити за зачеване, двойки, в които у мъжа се осъществяват патологични и неизлечими патологични промени в спермата.

За да се постигне максимална ефективност се проследява настъпването на овулацията в жената реципиент и в този период може да се осъществи оплождането чрез донорската сперма, която се въвежда в половите пътища на жената.

Концентрацията на лутеинизиращия хормон в кръвта се определя и знаейки, че максимумът му е 6 - 18 часа преди яйцеклетката да навлезе в маточната тръба, се създава висок процент шанс за оплождане.

Друг вариант е овулацията да се предизвика чрез хормонални медикаменти. Инсеминацията се извършва в областта на маточната шийка.

Вероятността за раждане на живо дете е 50-60%, а рискът от усложнения не е по-голям от естествено настъпила бременност.

Може да се направи и изкуствено осеменяване със сперма на мъжа след криоконсервация, поради факта, че се губят част от антигенните им свойства. И така безплодие в семейството, следствие наличие на антитела срещу сперматозоидите може да бъде преодоляно.