Имунизация, непроведена по друга причина МКБ Z28.8

Ваксините трябва да бъдат прилагани след оценка на потенциалните последици за отделния възрастен или дете, след проведена консултация, особено при решение за неприложението им.

При някои състояния и заболявания се изпускат имунизации от задължителните или се прилагат по индивидуални схеми отново след преценка на общото състояние.

Имунизация,не се провежда по някоя от следните причини:

При болни с хронични възпалителни заболявания - лупус еритематодес, полиомиозит, системна склероза и ревматоиден артрит, съществува повишен риск опт заболяване от грип и пневмококова пневмония. Проучванията са показали, че имунния отговор е добър, дори при получаващите кортикостероиди. Пневмококовата ваксина се препоръчва, когато са засегнати белите дробове, сърцето или бъбреците, или когато предстои спленектомия. На тази група се препоръчва ежегодно имунизиране срещу грип.

При раково болните поради честото тежко увреждане на клетъчномедиирания имунитет, следва да се избягват живите ваксини.

При солидни тумори не може да се прилагат пневмококови и грипни ваксини.

При болните с лимфоми могат да се прилагат пневмококови и грипни ваксини поне две седмици преди радио или химиотерапияа. При спленектомираните може да се наложи реваксинация.

Болните с мултиплен миелом са с ясно повишен риск от пневмококови инфекции, но за съжаление имунният отговор е слаб.

Болни с хиперадренокортицизъм (например Къшинг-синдром) се очаква да дадат по-слаб имунен отговор при антигенно стимулиране от здравите. Трябва да се избягват живи ваксини.

Нито една ваксина не е изцяло без странични ефекти, но рискът от сериозни усложнения от ваксините е много по-нисък в сравнение с риска от естествено преболедуване.

Освен индивидуалните контраиндикации към ваксиниране има и общи за всички, които включват: алергии към някоя от съставките на ваксината, фебрилитет, скоро изкарани настинка или друго заболяване, наскоро приложен гама-глобулин, бременност (но не във всички случаи).