Необходимост от имунизация против туберкулоза [БЦЖ] МКБ Z23.2

Туберкулозата е инфекциозно заболяване, причиняващо се от Mucobacterium tyberculosis. Обикновено атакуват белите дробове, но могат да бъдат засегнати и други части на тялото. Най-често заразяването става по въздушно-капков път при кихане, кашляне на болен и попадане на бактериите в околната среда.

Рискови фактори за заболяването са имунодефицитни състояния като СПИН, недохранени деца и възрастни, хронични заболявания на белите дробове (силикоза), тютюнопушене, болни от захарен диабет, алкохолизъм, някои лекарства (кортикостероиди, цитостатици). Заболяването е тясно свързано с бедността и пренаселеността по някои краища на света.

Необходимост от имунизация против туберкулоза все още има въпреки променилите резултати в ефективността й. Така наречената БЦЖ (Bacille Calmette Guerin) противотуберкулозна ваксина е жива атенюирана (отслабена).

Ваксината е ефективна в 80% в продължителност на 15 години в най-добрият случай. Защитният й ефект е различен според географското местоположение. БЦЖ е ефикасна, но тази ефикасност е променлива, тъй като зависи от географското местоположение на приложението й.

В имунизационния календар на България ваксината против туберкулоза е задължителна. През първите 48 часа се поставя първата БЦЖ ваксина, следва вторократното й въвеждане при деца без белег отрицателен кожно-алергичен тест на Манту в седмия месец. Реимунизацията се извършва на 7,11 и 17 години след отрицателна проба на Манту.

Здравни работници, работещи с високо резистентни щамове на туберкулоза.

Противопоказания за БЦЖ ваксинация са: Имуносупресия, бременност.

Понякога ваксината дава странични ефекти като подуване на мястото на инжектиране, болезненост и зачервяване. Понякога се получава и подуване на регионални лимфни възли, които понякога могат да се изпълнят с гной.

Повече информация за:

• туберкулоза.