Специално скринингово изследване за откриване на новообразувание на стомашночревния тракт МКБ Z12.1

Ракът на горния гастроинтестинален тракт (хранопровод, стомах) е социално значимо заболяване в целия свят поради високата си честота, късната си диагноза и висока смъртност. По-рано поставена диагноза подпомага за по-добрите прогнози, удължаване продължителността и подобряване на качеството на живот. Това налага необходимостта от проследяване на определени групи, наречени рискови.

Рак на хранопровода е един от злокачествените тумори на гастроинтестиналния тракт, който дава висока смъртност, поради късната си изява, неефективна терапия. Преживяемостта до 5-тата година е 10%. Заема десето място по честота на злокачествените тумори в световен мащаб и на шесто място по причина за смъртност. Ракът на хранопровода е по-чест при мъже, по-често при лица над 65 години.

Рискови фактори за развитие на рак на хранопровода:

• мъжки пол,
• Възраст над 50 години,
• бяла раса,
• други заболявания (особено Гастроезофагеална рефлуксна болест - ГЕРБ), затлъстяване,
• наличие на фамилна анамнеза.

Профилактика за развитие на рак на хранопровода все още няма, тъй като не са уточнени точните патогенетични механизми на развитие. Обсъждат се мерки за подобряване на качество на живот с включване в менюто на плодове, зеленчуци, намаляване на приема на алкохол, спиране на тютюнопушенето.

Масов скрининг на лица не се препоръчва. Проследяват се само пациенти с висок риск.

Специално скринингово изследване за откриване на новообразувания на хранопровода е гастроскопията, както и биопсия.

Рак на дебелото черво е втората причина за смърт след рака на белите дробове. Среща се по-често при жени във възрастта след 65 години. Късно поставената диагноза гарантира по-лоша прогноза.

Специално скринингово изследване за новообразувания на дебелото черво обхваща рискови групи и има голямо значение, защото:

• ракът на дебелото черво се среща сравнително често,
• протича безсимптомно или симптомите са дълго време скрити.

Ако бъде разпознат в ранен стадий шансовете за успешно лечение са големи.

Най-простото скринингово изследване е изследване на фекалии за кръв в тях. Откриване на кръв дава 10% вероятност тя да е в резултат на рак и около 30% вероятност причината да е полип на дебелото черво. Но възможността за отрицателен резултат въпреки наличие на неопластичен процес е до 50%.

Следващ етапа в изследванията, при положителни данни за кръв в изпражненията, е колоноскопията (изследване на дебелото черво с тънка тръба с оптична система). Ако лица над 50 години се подлагат всяка година на изследване за търсене на кръв в изпражненията, честотата на рака на дебелото черво рязко ще намалее. Но най-информативно и надеждно изследване си остава колоноскопията на дебелото черво.

Скринингови тестове се прилагат на високо рискови лица. Това са хора, които:

• имат близки родственици, които са развили рак на дебелото черво преди 45 години (в тези случаи рискът от развитие на рак се увеличава с 10%),
• стил и начин на живот,
• вредни навици,
• други заболявания на дебелото черво (болест на Крон).

Ракът на дебелото черво има подчертана наследственост - Наследствена полипоза на дебелото черво. При тези фамилии рак може да бъде диагностициран и на 45 години.

Изследване на туморни маркери. Туморните маркери са вещества, които се отделят от раковите клетки или са резултат от реакцията на организма. Тяхното повишено количество в плазмата насочва диагнозата, но сами по себе си те не могат да поставят категорична диагноза.

1. Карциноембрионален антиген (СЕА). Той се изолира от кръвта, но може да е повишен и при други неоплазми на стомашния тракт.

2. СА19-9 се повишава главно при рак на панкреаса, но и при рак на дебелото черво, както и при другите видове рак на стомашния тракт.

Ранната диагноза рак на дебелото черво увеличава шансовете за ефективно лечение и увеличава продължителността на живот.

Рак на задстомашната жлеза най-често се появява във възрастта 50-80 години. По-често се засягат мъже във възрастта 70 год.

Рискови фактори за развитие са напреднала възраст, тютюнопушене, диабет, хроничен панкреатит (болести на жлезата), генетична предразположеност.

Специално скринингово изследване за откриване на новообразувания на панкреаса се прилага на рисковите групи, особено тези с фамилна анамнеза. Използват се някои туморни маркери като СЕА и СА 19-9 или обзорна томография. Изследване на сок от жлезата е информативно, но методите са инвазивни. Скрининговите програми при рак на панкреас се разработват.

Рак на черния дроб е трета водеща причина за смъртност при раковите заболявания след рака на белия дроб и рака на дебелото черво. Мъжете по-често боледуват.

Рискови фактори са:

• заболявания на черния дроб - хепатит С, В, чернодробна цироза,
• вредни навици ( тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол),
• липса на плодове и зеленчуци в диетата,
• фамилна предразположеност.

Специално скринингово изследване за откриване на новообразувание на черния дроб е изследване на туморни маркери и образна томография при високорискови пациенти. Туморни маркери, които се изследват са Карциноембрионалния антиген (СЕА), алфа фетопротеинът, който е увеличен в около 70 % от изследваните. Обичайна практика е проследяване на нивата на протеините в кръвта при пациенти с хронични чернодробни заболявания (хепатит, цироза). При повишени маркери се предприема и томография, която прави множество снимки и има висока информативна стойност.