Последващо изследване след химиотерапия на злокачествено новообразувание МКБ Z08.2

Химиотерапията е метод за лечение на неопластични заболявания, при който се прилагат различни цитотоксични медикаменти, които потикат деленето и размножаването на раковите клетки.

Тази терапия може да се приложи в различни стадии на заболяването. Например след радикално локално лечение на първичния тумор химиотерапията се прилага като помощно средство. Това увеличава преживяемостта и потиска прогресията на туморния процес. Химиотерапията може да се използва и преди хирургично лечение с цел да превърне неоперабилни тумори в операбилни. В някои случаи тази терапия се използва като палиативно лечение. При наличието на метастази и висока чувствителност към цитостатичното лечение се получават добри резултати.

Необходимо е да се извърши последващо изследване след химиотерапия на злокачествено новообразувание, тъй като това лечение може да доведе много странични ефекти. По-тежките включват:

• анемия;
• потискане на имунитета на болния;
• нарушаване на коагулационния статус;
• увреждане на бъбреците, черния дроб и други.

След проведена химиотерапия се провеждат лабораторни изследвания, чрез които се определя броят на еритроцитите (червените кръвни клетки) и левкоцитите (белите кръвни клетки). Намалението на червените кръвни клетки води до анемия на болния. Еритроцитите изпълняват важни функции:

• транспортна (пренасят кислород от белите дробове до тъканите и обратно въглероден диоксид от тъканите до белите дробове);
• буферна функция - хемоглобинът в еритроцитите изпълнява основна роля като буфер. Той участва в поддържането на киселинно-алкалното състояние (КАС) на организма.

Белите кръвни клетки са важна част от имунната система. Те изпълняват важна защитна функция – при навлизане на бактерии или други вредни агенти в организма биват фагоцитирани от левкоцитите или унищожени чрез образуване на антитела. Намалението на броя на левкоцитите говори за потиснат имунитет. Това е сериозно състояние, тъй като води до редица усложнения. Организмът става лесно податлив на различни инфекции, затова нерядко се наблюдават възпалителни заболявания и сепсис.

Анемията и левкопенията трябва да бъдат своевременно лекувани, тъй като могат да доведат до сериозни, дори фатални последствия за пациента.

Други изследвания, които трябва да се направят след провеждането на химиотерапия, са: изследване на бъбречната и чернодробната функция на болния. Химиотерапията атакува не само раковите клетки, но често уврежда редица органи и системи.

За оценка на бъбречната функция се прави пълна кръвна картина и изследване на урината. Основните показатели, които имат значение, са: урея, пикочна киселина, креатинин, общ белтък, албумин, калий, натрий, хлориди. Нарушението на някой от тези показатели говори за увредена бъбречна функция.

За чернодробната функция се съди по резултатите главно на чернодробните ензими: аланин аминотрансфераза (ALT), аспартат аминотрансфераза (AST). Повишените нива говорят за увредена функция на черния дроб. Други показатели, които се изследват, са: алкалната фосфатаза (АФ), гама-глутамил транспептидаза - ГГТ (GGT), билирубин, албумин и други.

Увреденият черен дроб може да причини нарушаване на кръвосъсирването, затова е важно да се изследва протромбиновото време. Това е тест, с който се изследва съсирваемостта на кръвта. Протромбиновото време може да се удължи, когато са намалени концентрациите на кръвосъсирващите фактори, произвеждани от черния дроб. Нарушеният коагулационен статус трябва да се коригира, тъй като може да причини сериозни кръвоизливи.

Последващите изследвания след химиотерапия на злокачествено новообразувание са много ценни, тъй като дават представа за състоянието на пациента и как му се отразява терапията. Диагностицирането на някои увреждания от химиотерапията трябва да бъдат своевременно лекувани.