Доказателство за влиянието на алкохол, определено по степента на опияняване МКБ Y91

Етиловият алкохол е едновалентен алкохол, който притежава свойствата както на водата, така и на парафините. Той представлява летлива течност, която има слаба характерна миризма и е много разтворим във вода. Намира широко приложение в промишлеността, медицинската практика, лабораторните изследвания, бита, поради което е леснодостъпен. Получава се чрез синтез и чрез ферментация на въглехидрати под влияние на дрожди с последваща дестилация.

При поглъщане алкохолът преминава от стомаха в тънките черва, където се абсорбира бързо в кръвта и се разпространява в целия организъм. Интензивността на резорбцията се влияе от много фактори. Тя трае от 45 минути до 3 часа. Колкото е по-бавна, толкова е по-нисък пикът на концентрацията в кръвта. Максимумът на резорбцията обикновено настъпва от 45-90-ата минута от началото на поемането му. Времето на максималната концентрация на алкохол в кръвта зависи от това, дали стомахът е пълен или празен. При пълен стомах резорбцията може да може да се удължи. При неколкократно или продължително приемане срокът за резорбция също се удължава.

Качеството и видът на храната оказват съществено влияние върху всмукването на алкохола в стомаха. Честата употреба на алкохол също увеличава скоростта, докато при рядко пиещи резорбцията е значително по-бавна. Влияние оказва и възрастта, по-умерена е при хора на средна възраст, а е ускорена при деца и старци. При отрицателни емоции и силно психическо напрежение резорбцията се забавя. При умора и физическо напрежение може да е ускорена. По принцип резорбцията на етанола не е равномерна. Прибавянето на други течности променя нейната скорост. При употреба на газирани напитки резорбцията е с по-висока скорост, което се дължи на повишаване пропускливостта на лигавиците под влияние на въглероден диоксид. Може да се обобщи, че съществува права зависимост между скоростта на резорбция и поетото количество алкохол.

Доказателство за влиянието на алкохол, определено по степента на опияняване е концентрацията на алкохол в кръвта. Най-лесно се абсорбира от мозъчната тъкан, която е с високо водно съдържание и добра кръвоснабденост. В черния дроб концентрацията му е значително по-ниска от тази в кръвта. Най-близка до концентрацията в кръвта е тази в тестисите, яйчниците и другите ендокринни жлези. Ниска е концентрацията в мускулната тъкан, в сетивните органи, особено очите и стъкловидното тяло. Алкохолът бързо прониква в млечните жлези. При приемане на 50 грама етанол в кърмата се установява концентрация 0,25 грама/литър. Етанолът се излъчва и с издишания въздух, с урината, като незначително количество може да се резорбира от пикочния мехур и фекалиите.

Дълбочината на алкохолното отравяне и скоростта на неговото развитие са доказателство за влиянието на алкохол, определено по степента на опияняване. Според концентрацията на алкохол в кръвта острото алкохолно опияняване може да бъде разделено на няколко степени.