Нападение с прилагане на неуточнени химични или отровни вещества МКБ X90

Токсикологията е наука за отровите и отравянията. Тя се дели на обща и специална. Общата токсикология изучава общите закономерности на действието на отровните вещества. Специалната токсикология се занимава с особеностите на действието на различните отрови и средствата за лечение на предизвиканите от тях отравяния.

Поради това, че отравянето е свързано почти винаги с насилие, токсикологията се е формирала първоначално като раздел на съдебната медицина. В последните десетилетия острите и хронични отравяния стават все по-актуални. Убийството чрез отравяне е известно още от древността. Историята е особено богата с различни престъпления чрез отравяне в годините на средновековието.

Токсикологията, разглеждана в широк смисъл на това понятие, е наука, която изучава отровите и отравянията от различни аспекти: качествата на отровните вещества и тяхното биологично действие върху организма, клиничната картина с оглед диагностиката, лечението, профилактиката и т.н., включително и за целите на правораздаването.

Промишлената токсикология изучава химичните вредности в производството и отравянията в условията на промишлеността и селското стопанство. Военната токсикология изучава действието на определена група отрови, приложими за военни цели. Лекарствената токсикология се занимава с токсичните действия на различните лекарствени средства.

Хранителната токсикология обхваща токсичните фактори на храната, а също и възможните отравяния с хранителни продукти. Клиничната токсикология разглежда отравянията с оглед на тяхната диагностика и лечение. Съдебномедицинската токсикология се занимава екзогенните химични вредности, използвани за престъпни цели (доказване на наличието на отрова в организма, път на проникване, нейното количество и т.н.).

Отровата е вещество, което, вкарано отвън или попаднало върху организма в относително малко количество, чрез своите химични и физико-химични свойства при определени условия предизвиква разстройства на здравето или смърт.

Отравянето е болестният процес и явленията, които се развиват след проникване на отровата в организма. Това е патологичен процес, който се развива вследствие на взаимодействието между отровата и организма.

Токсичният ефект е резултат от специфичното действие на отровата и компесаторно-защитните, неспецифични реакции на организма. Тези взаимодействия определят токсикодинамиката и токсикокинетиката. Токсикодинамиката е взаимодействие между отровата и организма. Токсикокинетиката обхваща измененията на отровата в организма - резорбция, разпределение, биотрансформация и излъчване.

Условията, свързани с отровата вследствие на нападение с прилагане на неуточнени химични или отровни вещества, включват:

• химична структура
• доза
• разтворимост и липофилност
• характер и трайност на връзката на отровата с рецепторите в организма
• разпределение в организма
• степен на химична чистота и примеси
• път на проникване
• възможност за кумулиране и привикване
• съвместно действие с други токсични вещества и лекарства
• вехикулум (веществото, с което се поема отровата)

Химичната структура определя характера на действието върху организма. Множество са примерите на сходно отровно действие на вещества с различна химична структура. Пример за това е корозивният ефект на киселините и основите. Обратно, близки по химичен строеж вещества са силни отрови или не са отровни. Бариевият сулфат, използван в рентгенологията, не е токсичен, докато всяка друга сол на бария е силно отровна.

Химични съединения с нормална въглеводородна верига са по-силно токсични, отколкото изомери с разклонена верига. Вещества със затворени въглеводородни вериги са по-токсични. Токсичността на неорганичните съединения често се определя от образуваните йони и степента на дисоциация, т.е. колкото е по-активен химично един елемент, толкова е по-токсичен.

Приетата доза може да е индиферентна, при която не се наблюдават ефекти върху организма, но е възможно да се получи хронично отравяне при многократно приемане на малки дози. Токсичната доза е най-малкото количество, което причинява разстройство на здравето. Леталната доза е най-малкото количество от веществото, което предизвиква настъпване на смърт.

Разтворимостта и липофилността имат голямо значение за токсичността. Нетоксичният бариев сулфат е неразтворим, докато останалите соли на бария са водноразтворими. Липофилните вещества лесно проникват в организма през различни входни места.

В много случаи ролята на рецептори играят различни участъци на ензими. Например окси-групата на серина, образуващ част от молекулата на ацетилхолинестеразата, е рецепторът на фосфорганичните инсектициди. Рецептори могат да бъдат аминокиселинни участъци (хистидин, цистеин), нуклеинови киселини, пуринови и пиримидинови нуклеотиди, витамини.

Доказано е, че рецепторът е най-активната функционална група на биомакромолекулата, например сулфхидрилна, хидроксилна, карбоксилна и др. Освен това рецептори могат да бъдат биогенни медиатори и хормони. Установяването на рецепторите и механизмите на свързването им с отровните вещества измени понятието за токсичност. Силен токсичен ефект има това вещество, което в незначителни количества блокира голяма част от рецепторите.

Разпределението в организма става чрез кръвта независимо от пътя на проникване. Повечето отрови се свързват с белтъци от плазмата, предимно с албумини. Свързването най-често е нековалентно, с йонни и водородни връзки. Други вещества се пренасят основно от еритроцитите или се разтварят в течната част на кръвта.

В организма отровата се разпределя в извънклетъчната и вътреклетъчната течност и в мастната тъкан. Това разпределение зависи от водноразтворимостта, мастноразтворимостта и степента на дисоциация.

Степента на химична чистота и примеси оказват определено влияние върху токсичността. Токсичността на много алкалоиди се променя в зависимост от екологичните условия, сезона, разположението им в различни части на растенията.

Най-честият път за проникване на отровите в организма е през устата. Резорбцията започва още от устната кухина и на други нива в стомашно-чревния тракт. Фенолите и цианидите например се резорбират още в устната кухина. Скоростта на резорбция е в зависимост от наличието в стомашно-чревния тракт на храна (която може да абсорбира част от веществото), нейното pH, перисталтиката, кръвоснабдеността на лигавицата, количеството слуз върху нея, болестните изменения.

Характерно е, че при този път на проникване най-бързо се резорбират липоразтворимите вещества и тези, които бързо дисоциират. Трудна е резорбцията на вещества, които образуват токсични комплекси с белтъците като например металите.

Бърз път на проникване в организма е този през дихателната система, което се дължи на голямата повърхност на алвеолите, малката дебелина на алвеолокапилярната мембрана, интензивния кръвоток и липсата на условия за задържане на отровата. Резорбцията се осъществява чрез дизуфия и е най-активна в алвеолите. Много от токсичните вещества директно увреждат белия дроб и водят до токсичен оток.

Перкутанно отровите проникват през епидермиса, космените фоликули и каналите на мастните жлези. Механични увреждания (охлузвания, рани), термични и химични изгаряния улесняват резорбцията.

Отровата може да бъде въведена венозно, подкожно, мускулно. При тези парентерални пътища веществото попада директно в кръвния ток или бързо се резорбира, като често пъти защитните механизми на организма се заобикалят.

Кумулирането на някои химични вещества бива материално и функционално. При материалното се натрупва самото вещество, което често води до адаптационни промени. Една от тях е привикването, което е свързано с непреодолимо желание за периодично приемане на даденото вещество. Функционалното кумулиране е по-рядко и се характеризира с натрупване на ефектите на веществото. Такова функционално натрупване се наблюдава при стрихнина и др.

Съвместното действие с други токсични вещества и лекарства може да бъде синергично, т.е. да усилва токсичните прояви, или антагонистично - да намалява действието или да ликвидира очаквания токсичен ефект.

Вехикулумът, т.е. веществото, с което се поема отровата (храна, напитки и др.), или телесната среда, в която попада отровното вещество, също има значение за отравянето. То може да засили (потенцира) или отслаби действието на отровата, да го забави чрез разреждане, неутрализиране и др.

Условията, характеризиращи пострадалия при нападение с прилагане на неуточнени химични или отровни вещества, са:

• пол
• възраст
• индивидуална чувствителност и наследственост
• денонощни биоритми
• здравословното състояние (до отравянето)

Влиянието на пола не е проучено достатъчно, но има данни, че жените са по-чувствителни към отравяния по време на бременност и менструация.

Някои отрови са подчертано по-токсични за младите, други - за възрастните индивиди, т.е. в различните възрастови периоди лицата имат различна толерантност към отровните вещества. Повече в хипотетичен аспект се приема, че децата и старите хора са по-чувствителни към острите отравяния.

Индивидуалната чувствителност и наследственост са взаимосвързани. Известни са случаи на идиосинкразия - своебразна свръхсекреция към химични вещества, въведени под токсичната доза. Идиосинкразията често пъти е генетично обусловена и се съхранява до края на живота.

Влиянието на отровите е различно в различните часове на денонощието. За хепатотоксичните отрови е установено, че са с по-силен ефект вечер.

Отравянето протича по-тежко при болни или току-що боледували. При хора с хронични заболявания нервната, сърдечно-съдовата, храносмилателната система, на черния дроб и бъбреците отравянията често завършват летално и при по-малко дози.

Клиничната интоксикационна картина е израз на разстроените функции на организма от действието на отровното вещество. При острите отравяния е характерно внезапното начало, често пъти на фона на добро здраве. Симптомите са неспецифични, но са характерни и свързани с пътя на проникване, избирателната токсичност, дозата и другите условия на токсичното действие.

При поглъщане има парене, гадене, повръщане, болки в устата и зад стернума. Наблюдават се степенни промени в съзнанието от обърканост до кома при невротропните отрови. Някои са с избирателен чернодробен ефект и се развива иктер, чернодробна недостатъчност до хепартаргия.

При нефротоксичните отрови постепенно се развива бъбречна недостатъчност - олигурия, анурия, уремия. Много отрови причиняват хепаторенален синдром. Някои токсични вещества увреждат директно сърцето до остра сърдечно-съдова недостатъчност, понякога се наблюдава остър токсичен инфаркт.

При пулмотоксичните вещества са налице оток на ларинкса, белите дробове, директно потискане на дихателния център. Това е характерно за потискане на свръхдози. При обилни повръщания се нарушава водно-електролитния баланс.

Клиничната картина при нападение с прилагане на неуточнени химични или отровни вещества е разнообразна, неспецифична, протича и завършва разнообразно, което изисква съпоставяне с другите събрани доказателства: криминалистични и медицински следствени данни, трупната находка и резултати от допълнителните лабораторни изследвания.

Аутопсията при съмнение за убийство чрез отравяне се извършва по обикновената техника, като не се използва вода и по време на аутопсията се налагат лигатури на стомаха и чревния тракт. Вземат се всички мерки срещу странично замърсяване преди, по време и след аутопсията.