Нападение с прилагане на отровни вещества МКБ X86

Корозивните отровни вещества са предимно киселини и основи. Техни представители са: сярната киселина, азотна киселина, солна киселина, оцетна киселина, мравчена киселина, натриева основа, калиева основа и др.

Киселините се определят като донори на протони (във водни разтвори се дисоциират), а основите - като акцептор на протони. Силата на киселините и основите се определя с помощта на рН скала, която варира от 1 до 14 и е логаритмична. Силна киселина има рН=1 и силна основа е с рН=14. РН 7 е неутрално вещество.

Корозивните киселини и основи, които влизат в контакт с тъканите, причиняват химични изгаряния.

Повечето киселини причиняват коагулационна некроза чрез денатурация на протеини, образувайки коагулант (например струпеи), което ограничава проникването на киселината.

Основите обикновено причиняват по-тежко увреждане. Това включва денатурация на протеини и осапуняване на мазнини, които не ограничават проникването на основата в тъканта. Флуороводородната киселина се различава от останалите по това, че действа като основа.

Тежестта на изгарянето от корозивни субстанции в резултат на нападение с прилагане на отровни вещества е свързано с редица фактори:

• рН на агента
• концентрацията на агента
• продължителността на времето за контакт
• количеството на корозивното вещество
• мястото на контакт (очи, кожа, лигавица)
• вид на контакта (с кожата, поглъщане)
• физическата форма на агента

Поглъщането на твърди гранули от алкални вещества води до удължаване на времето за контакт в стомаха, като по този начин причинява по-тежки изгаряния. Концентрирани форми на някои киселини и основи генерират значителна топлина, когато се разреждат или се неутрализират, причинявайки едновременно термично и разяждащо увреждане.

Дългосрочният ефект на деструктивните кожни изгаряния са белезите, като в зависимост от мястото на изгарянето белезите могат да бъдат значителни. Очните изгаряния могат да доведат до потъмняване на роговицата и пълна загуба на зрението. Изгарянето на хранопровода и стомаха може да предизвика образуване на стриктура, некроза.

Клиничните признаци и симптоми варират в зависимост от пътя на експозиция и конкретните вещества. Някои експозиции, като тази с флуороводородна киселина, може да няма незабавна болка и трябва да се има предвид при пациенти с оплаквания за по-бавно появила се дълбока болка, възникнала след излагане на въздействието на съответния продукт.

Симптомите на химически изгаряния включват:

• зачервяване, дразнене или парене на мястото на контакт
• болка и/или изтръпване на мястото на контакт
• образуване на мехури или почерняла некротизирала кожа в мястото на контакт
• кашлица и/или задух
• повръщане

При тежки случаи може да се установят;

• ниско кръвно налягане
• отпадналост, слабост, виене на свят
• главоболие
• мускулни спазми или гърчове
• недостиг на въздух и/или тежка кашлица
• сърдечен арест и/или неравномерен сърдечен пулс

Химическите изгаряния могат да бъдат много непредсказуеми. Смърт от химическата травма, макар и рядко, може да се случи.

Вследствие на нападение с прилагане на отровни вещества, осъществило се чрез заливане на жертвата със силно корозивно вещество, може да възникне увреждане на очите. Химическа експозиция на която и да е част на окото или клепача може да доведе до химическо изгаряне на окото.

Химическите изгаряния представляват 7-10% от очните травми. Възможно е увреждането да е дълготрайно или да причини ослепяване. Тежестта на изгарянето зависи от вида на травматичния агент, продължителността на контакта с очите и лечението на увреждането.

Увреждането обикновено се ограничава до предния сегмент на окото, включително и роговицата, конюнктивата, а понякога и вътрешните очни структури, включително и лещите. Изгарянията, които проникват по-дълбоко от роговицата, са най-тежки, като често причиняват катаракта и глаукома.

Химическите изгаряния на очите могат да бъдат разделени в три категории: от основи, от киселини, и от вещества, причиняващи дразнения.

Алкалните изгаряния са най-опасни. Основите, които имат високо рН, проникват в повърхността на окото и могат да причинят тежки увреждания и на външните структури като роговицата, и на вътрешните структури като лещите. Като цяло, повече поражения се случват с химикали с по-високо рН.

Киселинните изгаряния с ниско рН на веществото обикновено са по-малко тежки от алкалните изгаряния, тъй като киселините не могат да проникнат в окото толкова бързо колкото алкалните вещества. Изключение е изгарянето от флуороводородна киселина, което е толкова опасно, колкото алкално изгаряне. Киселините обикновено увреждат само най-предната част на окото, обаче те могат да причинят сериозни поражения на роговицата и също могат да доведат до слепота.

Веществата с дразнещо действие имат неутрално рН и причиняват по-скоро дискомфорт и неразположение на окото, отколкото увреждане. Например лютивият спрей може да доведе до значителна болка, но обикновено не влияе на зрението и рядко причинява някакво поражение на окото.

Ранните признаци и симптоми на химическо изгаряне на очите включват:

• болка
• зачервяване
• раздразнение
• сълзотечение
• неспособност да се запази отворено окото
• усещане за чуждо тяло в окото
• подуване на клепачите
• замъглено виждане

Глаукома или увеличаване на вътреочното налягане може да възникнат, но тяхната поява може да бъде отложена с часове или дни. При много тежки изгаряния настъпва загуба на зрението.