Конник или лице, намиращо се в превозно средство с животинска тяга, пострадало при транспортна злополука МКБ V80

Степента и обширността на уврежданията на конник или лице, намиращо се в превозно средство с животинска тяга, пострадало при транспортна злополука, се намират в зависимост от: условията, при които е станал инцидента; вида, особеностите и скоростта на движение на другото превозно средство, с което се е случило произшествието; теренните характеристики на местопроизшествието и др.

Каруцата представлява превозно средство, чиято конструкция включва обикновено четири колела и открита дървена каросерия. Задвижва се от животинска тяга - кон, магаре или вол. Въпреки че изглежда твърде примитивна, изработката на каруцата включва сложни технически детайли, които понякога могат да отнемат месеци за направата й.

Каруцата се използва за превозване на хора и товар (най-вече селскостопанска продукция) основно в селата и малките градчета. Теглото на каруците е около 250-300 килограма, но с тях може да се превозва тройно по-голям товар.

Каруцата е едно от малкото превозни средства, които не нанасят поражения на околната среда.

При по-лек сблъсък конникът или лицето, намиращо се в превозно средство с животинска тяга, пострадало при транспортна злополука, получава съответно наранявания с по-малка тежест.

Наблюдават се натъртвания, охлузвания и кръвонасядания. Възможно е да се установят навяхвания или фрактури на костите на крайниците; по-леко увреждане на мозъка, изразяващо се с натъртване или кръвонасядане.

В резултат на по-силен сблъсък конникът или лицето в каруцата може да "излети" и да падне на земята. Главните механизми за получаване на травмите са удряне в пътното платно и сътресението на тялото, а също и увреждания, образували се от инерционното движение на тялото - триене по платното, върху което пада пострадалия, наранявания от различни неравности на пътя и околопътните предмети.

Травмите на вътрешните органи възникват от сътресението на тялото и имат различна степен на изява според тежестта на злополуката: кръвонасядания, пълни или частични разкъсвания или откъсвания, размествания на органи.

Уврежданията на гръбначния стълб се изразяват с компресионни счупвания на прешлените в различни области. Някои по-значителни гръбначни травми предизвикват трайно обездвижване или смърт на пострадалото лице.

Нараняванията по кожата се характеризират с охлузвания, кръвонасядания, разкъсни и разкъсно-контузни рани.

Образуват се многофрагментни фрактури на костите на черепа и увреждане на мозъчното вещество (кръвоизлив, оток, сътресение и др.). Черепномозъчната травма в много случаи на злополуки е животозастрашаващо състояние и причината за леталния изход на жертвата.

Установяват се фрактури на ребра и гръдната кост; счупвания на костите на крайниците; разкъсване на ставни връзки; счупвания на тазовия пръстен.