Последици от травми, обхващащи няколко области от тялото МКБ T94.0

Политравмата е термин, който описва здравословното състояние на човек, който е бил подложен на множество травматични увреждания, обхващащи няколко области от тялото. В цивилния живот политравмите често са свързани с пътнотранспортни произшествия. Това е така, защото катастрофите често се проявяват при високи скорости, което води до множество наранявания. Други причини за възникване на последици от травми, обхващащи няколко области от тялото включват падане от високо, насилие и нападение, взрив, спортни травми, природни бедствия и множество други физически наранявания, които могат да възникнат у дома, на улицата, или по време на работа и изискват незабавно лечение.

Някои често срещан тип травми, обхващащи няколко области от тялото са:

• травматично увреждане на мозъка
• увреждане на гръбначния мозък
• вертебрални фрактури
• травматична ампутация
• сътресение
• фрактури
• наранявания на вътрешни органи
• изгаряния
• електрическа контузия
• изкълчвания
• навяхвания

Повече информация може да почетете тук:

• Травми, обхващащи няколко области от тялото МКБ T00-T07

Травмата е основен здравословен проблем и е водеща причина за смъртност и заболеваемост сред младите хора в света. Обхватът на нараняване е широк и хетерогенен, от тежки наранявания, включващи множество органни системи до рани на изолирани крайници. Променящата се модел на травматична смърт е свързана с няколко причини, като например подобряване на хирургичните техники и диагностика, както и стратегии за лечение. Способността да се запази живота на пациенти с тежки политравми доведе до повишена честота на усложнения при тази популация. Усложнения се наблюдават при пациенти с травма, свързана с повишена заболеваемост, продължителност на престоя.

Потенциалните последици от травми, обхващащи няколко области от тялото, могат да включват:

• силна болка - често срещано е изпитване на болка при пациенти с политравма
• обструкция на дихателните пътища
• кръвоизлив - загуба на големи количества кръв може да доведе до хиповолемичен шок, както и други усложнения
• инфекция/сепсис - наличие на открити рани повишава риска от инфекция
• белодробна емболия
• загубени или нарушени функции - в резултата на фрактури, изкълчвания, ампутация
• остър респираторен дистрес синдром
• полиорганна недостатъчност - тежък кръвоизлив и нараняване на множество органи увеличават риска от полиорганна недостатъчност

Сепсисът е обща гнойна инфекция на организма, при която от местно гнойно огнище патогенни микроорганизми навлизат в кръвоносната система (сепсис без метастази, септицемия) с възможност за разпространение на инфекцията и образуване на вторични гнойни огнища (сепсис с метастази, септикопиемия). Сепсисът протича с учестено дишане и сърдечна дейност, фебрилитет или хипотермия, нарушения на съзнанието, смущения в микроциркулацията и многоорганна недостатъчност в тежките стадии, понякога съчетана с консумативна коагулопатия (ДИК синдром).

Сепсисът е основна причина за заболеваемост и смъртност при пациента с политравма. Сепсис след травматично увреждане е свързан с вида на увреждане, както и степента на увреждане и локализацията. Изгаряния са свързани с най-висок риск от сепсис. Диагнозата на сепсис при политравма остава трудно. Тълкуване на отклонения в резултатите е ключът към успешна диагностика, особено във връзка с клиничните белези.

Посттравматичният сепсис е свързан с мъжкия пол, съществуващи съпътстващи заболявания, тежестта на нараняването, броят на оперативни процедури, лапаротомия. При диагностициране на сепсис трябва да се потърси и потенциалния му източник:

• бял дроб (пневмония)
• отделителна система (цистит / пиелонефрит)
• сърдечно-съдова система (ендокардит)
• централна нервна система (менингит, енцефалит)
• корем (абсцес, холецистит)
• гръбначния стълб (остеомиелит, абсцес)
• кожата (целулит)
• септичен артрит

Точната анамнеза, физическата находка и съответните лабораторни и образни изследвания обикновено могат да определят точно източника на сепсис, но трябва да се спазва системния подход. Биомаркерите за сепсис включват прокалцитонин (РСТ) и С-реактивен протеин (CRP), нива на млечна киселина или други маркери на хипоперфузия.

Лечението на последици от травми, обхващащи няколко области от тялото се извършва в болнично заведение. Диагнозата се поставя на основата на редица лабораторни и образни изследвания.