Последици от други счупвания на долен крайник МКБ T93.2

Към рубриката последици от други счупвания на долен крайник се отнасят фрактурите на подбедрицата и костите на ходилото.

Счупванията на костите на подбедрицата са едни от най-честите повреди на опорно-двигателния апарат. Обикновено се чупят двете кости на подбедрицата, но са възможни и счупвания само на тибията или фибулата. Най-честата причина е индиректната травма. На практика, под действието на мускулите, се получават размествания по дължина и под ъгъл. Под действието на тежестта на крайника периферният фрагмент, заедно с ходилото, се завърта навън. Много често един от фрагментите нарушава целостта на кожата и се получава открита фрактура на подбедрицата при директна или индиректна травма.

При огледа се вижда деформация на подбедрицата. Тя е скъсена и има ъгъл между фрагментите. Ходилото е ротирано външно, опипват се остри и неравни фрагменти, опъващи кожата. Установяват се патологична подвижност и костни крепитации. Много често налице е и рана, която кърви обилно от счупените кости. Стъпалото е бледо и безчувствено, а пръстите са неподвижни. Може да липсват пулсации на a.dorslis pedis или a.tibialis posterior.

Механизмът за получаване на счупване на костите на ходилото е индиректен компресионен - падане върху крака от височина. При оглед се установява оток от хемартрозата в ставата, кръвонасядане, ограничени и болезнени движения. Рентгенографията уточнява диагнозата.

Счупванията на глезените са чести травматични повреди на опорнодвигателния апарат и съставляват около 15% от общия брой на счупванията. Глезенните фрактури възникват от брутални форсирани движения, вътрешна ротация, външна ротация и движения в предно-задна посока на скочната кост. Появява се болка в областта на счупения глезен или на счупените глезени. Ставата се подува и деформира. При палпация е възможно да се доловят костни крепитации, клавишообразна подвижност на счупения фрагмент. Двустранният натиск по средата на подбедрицата предизвиква болка в областта на счупените глезени. При повреди на връзките болката е по-силна дистално от глезените, където и отокът е по-изразен. При неразместени счупвания на глезените функцията на ставата е леко смутена. При луксационни фрактури движенията са блокирани. Ако нервите са интактни, движенията на пръстите са възможни. При бързо увеличаващ се кръвоизлив се предполага повреда на голям кръвоносен съд.

Синдромът на Зудек е една от най-честите последици от други счупвания на долен крайник. Счита се, че болестта на Зудек се дължи на разстройство на вазомоторните функции на вегетативната нервна система. След травмата се получава вазодилатация, хиперемия и венозен застой. Обменните процеси в костта се нарушават, засягат се и меките тъкани и се достига до костна и мускулна атрофия.
Няколко седмици след травмата се появява оток, лека цианоза, болка в пръстите особено при раздвижване, затопляне на кожата. При по-нататъшно развитие след острия стадий клиничните явления се задълбочават, болката се увеличава, кожата става гладка, влажна, лъскава и бледоцианотична. Процесът преминава в костна дистрофия, като се обхващат и меките тъкани - мускулите и тъканите загубват своята еластичност, получава се фиброзиране.

В последния стадий на костната атрофия меките тъкани и костите остават атрофични. Кожата е студена, гладка, лъскава и бледорозова. Движенията във всички стави са ограничени и силно болезнени. Болните не смеят да движат засегнатия крайник, за да не предизвикат болка. Рентгенологично в началото се наблюдава петниста атрофия на спонгиозните части на костите, дистално от фрактурата. По-късно костната дистрофия се засилва, костта обеднява на калций (стъклени кости).

Други последици от други счупвания на долен крайник могат да бъдат:

• големи кръвоизливи
• тромбоемболия
• рабдомиолиза
• съдово увреждане
• увреждане на нерви
• синдром на отделението
• инфекция на раната
• скованост на ставите
• контрактури
• миозит
• асептична некроза
• регионален болкови синдром
• остеомиелит
• нарушение в растежа или деформация

Лечението при счупвания на долен крайник изискват лечение в болнична обстановка. Специализираната помощ се оказва от ортопед-травматолог. При лечението на закритите фрактури се използват предимно консервативни методи, а оперативните се прилагат само при строги индикации.