Инфекция и възпалителна реакция, дължащи се на ендопротезиране МКБ T84.5

В рубриката инфекция и възпалителна реакция дължащи се на ендопротезиране се разглеждат състояния с възпалителна генеза, които се развиват много често при хора с поставени ендопротези.

Най-голямото постижение в ортопедията е ендопротезирането на големите стави. В резултат се промени напълно и лечението на напредналите форми на артрозната болест. Въпреки големите успехи от този оперативен метод и широкото му приложение в цял свят, съществува заплаха от инфекциозни усложнения. Важно е да се знае, че риска при ендопротезирането доста по-висок поради значителния ало генен имплантант. Преди въвеждането на антибиотичната профилактика, честотата на тези усложнения беше доста по-висока.

Невъзможно е точното определяне на пациентите, които се инфектират в операционната по време на самата операция и кои при следоперативни инвазивни манипулации или при развитие на хематогенна пери протезна инфекция. Счита се, че инфекция развила се до 30 ден след ендопротезиране е в резултат от инфектиране на оперативното поле.

Инфекциите могат да се причинят от различни бактерии, като през последните години се прави класификация по честота на причинителите. Като най-чест е показан Ст. Ауреус (S. aureus), последван от Ст. Епидемридис (S. epidemridis), широкоспектърни Грам позитивни и Грам негативни бактерии. През последните години зачестяват и анаеробните причинители. Като при по-голямата част става въпрос за моноинфекции.

Причините за следоперативно инфектиране могат да бъдат стоматологични и други инвазивни процедури, пери оперативна ранева контаминация, образуване на кантова кожна некроза, инфектиран раневи хематом, малки абсцесчета по ръбовете на раната.

Микроорганизмите образуват слузест слой върху импланта, който се нарича гликокаликс. Поради това свойство на микроорганизмите, се разглеждат две форми на съществуване:

• Планктонични форми, характеризиращи се със самостоятелно циркулиращи микроорганизми.
• Фиксирани форми, при които микроорганизмите образуват слузест биофилм на повърхността на имплантанта, които са резистентни на активацията на комплемента и неутрофилите.

Изключително важна е превенцията на пери протезните инфекции, която се състои в:

1. оптимизиране на условията на заздравяване
2. подобряване на защитните сили на макроорганизма
3. минимална бактериална контаминация
4. предоперативна антибиотична профилактика, при нужда, по преценка на лекаря

Перипротезните инфекции се делят на няколко стадия:

• в първият стадий се включва острата постоперативна ранева инфекция, възникнала в първите 3 месеца след операцията. Характеризира се с оток, зачервяване, инфилтрат, секреция, дехисценция. Накратко в този стадий са локалните прояви.
• вторият стадий е закъснялата дълбока инфекция, между 6 месец и 2 години след операцията. Характеризира се с безболков период от 3 месеца, след което се появява постепенно засилваща се болка,
• трети стадий на късна хематогенна инфекция.

Много важно е определянето на типа на болката, дали е остра или хронична, въртяща, стрелкаща, промушваща и други. Тъй като острата болка може да се дължи на физиологичен отговор от страна на организма, докато хроничната никога не е физиологична. Може да се развие инфекциозен артрит, септичен артрит, които усложняват още повече ситуацията. За инфекциозния артрит, може да прочетете тук:

- Инфекциозен (септичен) артрит

Лечението се разделя на:

1. Съхраняващи мероприятия, които целят запазване на поставената ендопротеза. Те от своя страна включват:

• лечение с антибиотици
• антибиотична супресия
• пункция и аспирация
• хирургическа ревизия
• дебридман с промивен дренаж

    2. Методи за отстраняване на протезата

    3. Заместващо ревизионно ендопротезиране:

• едноетапно
• двуетапно
• остеопластика
• артродези