Усложнение от механичен произход, дължащо се на други сърдечни и съдови устройства и имплантати МКБ T82.5

В рубриката усложнение от механичен произход, дължащо се на други сърдечни и съдови устройства и имплантати се включват следните състояния: разместване или счупване, неправилно положение, механично запушване, перфорация и протрузия, дължащи се на артериовенозна фистула или анастомоза, изкуствено сърце, балонно устройство, инфузионен катетър и чадърно устройство.

Артериовенозната фистула представлява създадена по хирургически път, връзка между артериален и венозен кръвоносен съд. Това позволява вената да стане по голяма и венозната стена да съзрее. Това позволява многократно пробождане на вената за диализа. Артериовенозната фистула се налага, когато е необходима хемодиализа за около една година или повече. Този метод е предпочитан съдов метод, тъй като намаляват инфекциозните и тромботичните усложнение, което удължава живота в сравнение с други видове съдов достъп. Все пак, не всеки е добър кандидат за артериовенозна фистула, особено по-възрастните пациенти и пациенти с малки вени.

Артериовенозната анастомоза представлява хирургически създадена връзка между малките артерии и малките вени. Разликата между такава фистула и анастомоза е в това, че при анасмозата връзката е пряка.

Първото изкуствено сърце е имплантирано успешно през 1982 година. При този тип операции, също могат да се наблюдават подобни механични усложнения.

Повече информация за имплантирано изкуствено сърце, можете да намерите в:

— Въвеждане в употреба на първото изкуствено сърце през 1970 година

Балонното контрапулсационно устройство (помпа) е метод за временна механична циркулаторна поддръжка, която се опитва да създаде по-благоприятен баланс на сърцето, доставяйки кислород като подпомага систоличното разтоварване и оказва диастолично подкрепление.

Така нареченото чадърно устройство, което се имплантира в съдовете за превенция на съдови инциденти, също може да доведе до механични усложнения.

Това устройство се поставя с катетър, след което то сраства с околните тъкани. За извършването на подобна операция, болните трябва да могат да приемат антикоагуланти около 45 дни след интервенциятa.