Други усложнения на процедури, некласифицирани другаде МКБ T81.8

В рубриката други усложнения на процедури, некласифицирани другаде се включват:

• усложнение на инхалационна терапия
• емфизем (подкожен), дължащ се на процедура
• персистираща следоперативна фистула

Инхалационната терапия представлява група от респираторни методи за лечение, които успешно възобновяват или подобряват дихателната функция, при различни заболявания и състояния на дихателната система.

Усложнения от инхалационната терапия не се срещат при 80% от хората. Останалите могат да развият орална кандидоза, толерантност и много рядко гласови промени.

Оралната кандидоза (микоза) е гъбична инфекция на лигавицата на устната кухина, която се причинява най-често от гъбички от рода Албиканс, най-често Кандида Албиканс. Този микрорганизъм се среща като нормална микрофлора в оралната лигавица на 50% от населението. В тези случаи той не предизвиква никакви промени. Най-често се активира при спад на имунната система. Като усложнение на процедури, се среща най-често след коиртикостериодна инхалационна терапия. Тези лекарства трябва да бъдат приемани с повишено внимание, тъй като един от неблагоприятните им ефекти е потискане на имунната система. Когато бъдат приемани инхалаторно през устата, винаги остават частички полепнали по лигавицата. Така те потискат локалният имунитет и се появяват т.нар. гъбички. Това може да се избегне, ако се приеме по една чаша вода след всяка инхалация с кортикостероиди. Същото се отнася и за спейсърите и дисковете.

Кандидозата има три основни клинични изяви:

1. псевдомембранозен
2. еритематозен (атрофичен)
3. хиперпластичен

Може да се развият едновременно няколко варианта в едно лице.

Острата Псевдомембранозна форма на кандидоза представлява класическата форма на орална кандидоза, нарича се още млечница. Това е най-често срещаният вариант на орална кандидоза и съставлява около 35% от всички. Характеризира се с бяла покривка или отделни бели петна по устната лигавица, които лесно могат да бъдат изтрити. След като се изтрият белите налепи, лигавицата остава еритемна или се придружава с леко кървене. Тези псевдомембрани се оприличават на пресечено мляко или извара. Налепът се състои от фибрин и десквамирани клетки. Може да засегне всяка част от устната кухина, но ибикновено се появява на езика, устната кухина, лигавиците или небцето.

Еритематозната (атрофичната) кандидоза се появява като червена, сурово изглеждаща лезия. Когато е се появявя като последствие от терапия с инхалаторни кортикостероиди се появява на небцето или на гърба на езика. Като езикът изглежда гладък, като полиран.

Хиперпластичната кандидоза, понякога се нарича и нодуларна или "кандида левкоплакия",  се появява като бяла плака, която не се премахва толкова лесно, както при псевдомембранозната форма. Може да бъде клинично неотличимо от истинската левкоплакия. Тази форма е най-рядка. Обикновено е хронично състояние. Най-често мястото на включване е комисуралната област на устната лигавица, обикновено от двете страни на устата.

Признаците и симптомите са зависими от вида на кандидозата на устната кухина. Често, освен появата на лезиите, обикновено няма други признаци или симптоми.

Повечето видове орална кандидоза са безболезнени, но усещане за парене може да се появи в някои случаи. Усещането за парене се среща по-често при еритематозната кандидоза, като характерното за хиперпластичната кандидоза обикновено е напълно безсимптомното протичане. При острата еритематозна форма може да има чувство на попареност, метален, кисел, солен или горчив вкус в устата. Псевдомембранозната форма рядко предизвиква симптоми, евентуално само дискомфорт или лош, вкус поради наличието на мембраните.

Понякога мембраните могат да бъдат повдигнати като "блистери", може да има дисфагия (затруднено преглъщане), което показва, че се включва орофаринкса или хранопровода. Трахеята и ларинкса също могат да се засегнат и това може да доведе пресипналост на гласа.

Диагнозата обикновено се поставя от клиничните симптоми, но това невинаги е възможно, тъй като кандидозата може да бъде и много променлива. Еритематозната форма може да имитира географски език.

За доказване на причинителя се правят посявки в специални хранителни среди.
Орална кандидоза може да се лекува с локални противогъбични лекарства като нистатин, миконазол, тинтява или амфотерицин.

Подкожният емфизем е състояние, при което се наблюдава навлизане на въздух в подкожния слой на кожата. Най-чести причини са травма, след медицински процедури и интервенции, различни инфекции.

Подкожен емфизем вследствие от хирургични интервенции може да се наблюдава при оперативни интервенции вобластта на гръдния кош. Нерядко се наблюдават при операциите на хранопровода, особено когато тя е по-продължителна. Други причини могат да бъдат лапароскопски интервенции в областта и трахеотомии. Може да се наблюдава още при пневмонектомия, торакотомия, стоматологична интервенция (работа с инструменти, които излъчват въздух с висока скрост). При последния случай обикновено подуването на шията и лицето е безболезнено. Друга причина може да бъде атрезия на трахеята, при трахеостомия или трахеална интубация.

Спонтанният подкожен емфизем се смята за резултат от увеличено налягане в белите дробове, което причинява разкъсване на алвеолите. Въздухът преминава през от разкъсаните алвеоли в интерстициума и в кръвоносните съдове на белите дробове, в медиастинума и от там в тъканите на шията или главата.

Признаците и симптомите варират в зависимост от причината, но тя често е свързана с подуване, болката и компресия в шията и гърдите. Могат да включват болки в гърлото, болки в шията, затруднено преглъщане, хрипове и затруднено дишане.

Значителните случаи на подкожен емфизем е лесно да се открият чрез докосване на кожата над мястото, при което се издава звук подобен на звука при  размачкване на книжна салфетка
или сняг. Усещат се въздушните мехурчета, които са безболезнени и се чувстват като малки възелчета на допир, могат да се пръснат при по-груба палпация. Околните тъкани обикновено са подути.

Когато има преминаване на големи количества въздух в тъканите, лицето може да набъбне значително. В случаи на подкожен емфизем около врата, може да има чувство за тежест в областта на шията, а гласът може да се промени. При екстремни подувания в областта на шията и гърдите, може да се затрудни дишането. Въздухът може да се движи в много части на тялото, включително корема и крайниците, защото няма разделяне в мастната тъкан на кожата за предотвратяване движението на въздуха.

Диагнозата обикновено е срявнително лесна. В някои случаи, знаците са едва доловими, поставянето на диагноза е по-трудно. Образната диагностика се използва за диагностициране на състоянието или потвърждаване на диагнозата поставена с помощта на клинични признаци.

На компютърна томография се виждат въздушните джобчета, визуализирани като тъмни петна.

Леченеието се състои в поставяне на подкожни катетри, за премахване на въздуха.

Персистиращата следоперативна фистула представлява ново образувал се патологичен канал след оперативна интервенция, която води до неблагоприятни промени. Фистулата не е част от нормалното протичане на следоперативния период, поради което се налага допълнително лечение.

Фистула може да се образува във всяка една част от тялото, в различните слоеве на една оперативна рана (кожата, мускулите, фасцията, вътрешните органи), не зависи от времето, има разнообразни клинични прояви и се образува, независимо от хирургическите конци и материал.

Обикновено в първите дни от следоперативния период се появяват зачервяване, леко подуване, болезненост и повишена локална температура. След една седмица от шевовете, особено при натискане, започва да излиза белезникава течност, а по-късно и гной. Паралелно с това, температурата се повишава до субфебрилна 37.5-38 ºС.

Усложненията могат да бъдат абсцес, евентрация, сепсис, токсична резорбтивна треска и др.

Диагнозата се поставя чрез клиничните данни за фистула и извършване на фистулография, за конкретизиране на местоположението на фистулата.

Лечението се провежда с местни антисептици и широкоспектърни антибиотици.