Сексуално насилие МКБ T74.2

Сексуално насилие е вид синдром на малтретиране, който може да възникне във всички възрастови групи:

• сексуална злоупотреба с деца
• сексуална злоупотреба с интимни партньори или съпрузи
• сексуална злоупотреба с хора в напреднала възраст

Сексуалните насилници са навсякъде и при повече от 60 % от случаите те са хора, които са част от семейството на жертвата или от близкия кръг.

Сексуално насилие над деца може да се осъществи в рамките на семейството - от родител, доведен родител, брат или друг роднина; или извън дома, например от приятел, съсед, детегледач, учител или непознат. При наличие на сексуално насилие детето може да развие различни тревожни чувства, мисли и поведение.

Сексуалното малтретиране над деца включва убеждаване или принуждаване на дете да участва в сексуални действия или насърчаване на детето да се държат в сексуално неподходящи начини.

Сексуалното малтретиране на деца не е необходимо да включва физически контакт между извършителя и детето. Някои форми на сексуална злоупотреба с деца включват:

• Сексуално докосване на някоя част от тялото, облечена или съблечена, включително използване на предмет
• Секс от всякакъв вид с непълнолетен, включително вагинален, орален или анален
• Насърчаване на дете да участва в сексуални действия, включително сексуални действия с друг, извършване на стриптийз или мастурбация
• Ексхибиционизъм
• Умишлено извършване на сексуална активност пред дете - мастурбация в присъствието на детето или принуждаване на детето да мастурбира
• Създаване, притежаване или разпространение на порнографски изображения или филми с детето
• Показване на детето на изображения на сексуална активност - порнографски материали
• Плащане за сексуални услуги на дете или насърчаване към проституция или порнография
• Неприлични телефонни обаждания, текстови съобщения или интернет общуване
• Всяко друго сексуално поведение, което е вредно за умственото, емоционалното или физическото благосъстояние на детето

По-голямата част от извършителите са такива, които детето или семейството познава. До 93 % от жертвите на възраст под 18 години познават насилника. Не е задължително извършителят да е възрастен, за да навреди на детето. Той може да има всякакъв вид взаимоотношения с детето, включително по-възрастен брат или съученик, член на семейството, учител, треньор или инструктор, попечител или родител на друго дете.

Много от случаите на сексуална злоупотреба с деца не са съобщавани поради страх, срам и вина от страна на жертвата. Някои деца са в капан между привързаността или лоялността към лицето, и чувството, че сексуалните действия са ужасно погрешни. Ако детето се опитва да се откъсне от сексуалната връзка, насилникът може да застраши детето с насилие или загуба на любов.

Когато сексуално насилие се проявява в рамките на семейството, детето може да се страхува от гнева, ревността или срама от останалите членове на семейството, или от това, че семейството ще се разруши, ако каже тайната.

Дългосрочните емоционални и психически щети на сексуалното насилие могат да бъдат опустошителни за детето. Никое дете не е психологически готово да се справи с многократна сексуална стимулация.

Дете, което е жертва на продължително сексуално малтретиране, обикновено развива ниско самочувствие, чувство за безполезност и анормална или изкривена представа за секса. Детето може да се изолира или да изпитва недоверие на възрастни, както и може да прави опити за самоубийство.

Някои сексуално малтретирани деца стават насилници или проститутки, или имат други сериозни проблеми, когато достигнат зряла възраст.

Как може да се разпознае сексуалното насилие? Поради възрастта си или заплахи от страна на насилника децата и юношите понякога не разказват какво се е случило или се случва с тях, често няма никакви очевидни външни белези на сексуално малтретиране на деца, но има скрити признаци. Някои симптоми могат да бъдат забелязани при преглед от лекар.

Физическите признаци при сексуално малтретиране могат да включват:

• Кървене, натъртвания или подуване в гениталната област
• Кърваво, разкъсано или замърсено бельо
• Трудност при ходене или в седнало положение
• Чести инфекции на пикочните пътища или гъбични инфекции
• Болка, сърбеж или усещане за парене в гениталната област

Всяка внезапна промяна в поведението на детето е тревожен знак, че нещо не е наред, особено когато става въпрос за сексуално насилие:

• Момчето или момичето играе игри с много сексуален подтекст - с други приятели или с играчки.
• Детето има сексуални познания, които не са нехарактерни за тази възраст
• Кошмари или проблеми със съня
• Загуба на апетит или промени в хранителното поведение, включително проблеми с преглъщането
• Страхува се да отиде на определени места или се страхува от определени хора
• Детето е яростно, агресивно или по-плахо и потайно
• Детето рисува сексуални рисунки
• Детето се страхува от времето за къпане и от това, че е голо
• Детето има допълнителни пари и нови играчки, които би могло да е получило от насилника като начин да спечели доверието му

Сексуално малтретираните деца могат да развият още:

• Депресия или изолиране от приятели или семейството
• Страх от възрастни хора или нежелание да общуват с тях
• Свиване или уплах от физически контакт
• Нощно напикаване
• Твърдения, че телата им са мръсни или повредени, или се страхуват, че нещо не е наред с тях в областта на гениталиите
• Проблеми с училището или отказ да ходи на училище
• Потайност
• Аспекти на сексуалните блудства в рисунки, игри, фантазии
• Поява на сексуална активност в ранна възраст
• Негативни мисли
• Връщане към регресивно поведение, като смучене на палеца
• Развитие на фобии

При тийнейджърите признаците на сексуално насилие са различни и могат да включват следното поведение:

• Самонараняване чрез порязване на кожата, изгаряне, издраскване и др.
• Суицидно поведение
• Сексуално безразсъдно / неподходящо поведение
• Употреба на алкохол или наркотици
• Липса на лична хигиена
• Признаци на депресия, тревожност или посттравматично стресово разстройство
• Страх от близък контакт, като например прегръдка
• Промени в съня и хранителните навици
• Проблеми в училище, като отсъствия или понижаване на успеха
• Заключване в помещения или бягство от вкъщи
• Прекомерна защита и загриженост за братя и сестри или поемане на ролята на попечител
• Бременност

Тези признаци както при деца, така и при юноши, не означават непременно сексуално насилие, но ако те присъстват, е най-добре да се проведе консултация със специалисти възможно най-скоро.

Сексуално малтретираните деца и техните семейства се нуждаят от незабавна професионална оценка и лечение. Детски психиатри могат да помогнат на малтретирани деца да възвърнат усещането за самочувствие, да се справят с чувството на вина за насилието и да започне процеса на преодоляване на травмата. Такова лечение може да помогне за намаляване на риска от това детето да развие сериозни проблеми като възрастни.

Сексуално насилие над интимни партньори или съпрузи може да се дефинира като всеки сексуален контакт без съгласие и включва всяко нежелано докосване, сексуална активност чрез заплашване - орална, анална или вагинална, принуждавайки жертвата да извърши сексуални действия, болезнени или унизителни действия по време на полов акт (например уриниране на жертвата), и експлоатация чрез фотография или проституция. Тоест сексуалното малтретиране се характеризира с:

• Нежелано сексуално докосване
• Нежелан орален, вагинален или анален секс
• Прекомерна ревност
• Назоваване с обидни сексуални имена
• Сексуално унижение
• Принудителна голота
• Принуждаване към садистични сексуални действия
• Принуждаване за секс след физическо насилие
• Несъгласие на жертвата за използване на играчки, но въпреки това насилникът ги включва в сексуалния акт
• Принудително гледане на порнографски материали
• Реализиране на нежелани сексуални снимки, споделянето им с други хора / интернет без съгласието на жертвата
• Принуждаване на проституция

Сексуалното малтретиране на интимен партньор може да се извърши в рамките както на хетеросексуални, така и на еднополови отношения. Това включва женени двойки, лица, които имат общи деца, както и хора в романтични или интимни отношения.

Сексуалната злоупотреба може да е придружена от физическо, емоционално и / или психическо насилие. Според статистиката 45-75 % от жените, които са подложени на физическо насилие от интимен партньор, също така са сексуално малтретирани от него.

Насилникът може да използва принуда или манипулация под формата на заплахи, емоционален или психически тормоз, оставяйки жертвата да предостави нежелани сексуални действия от страх или вина. Той може да заплашва жертвата, че ще я удари, ще я напусне, ще си потърси друга жена или ще я накаже по някакъв друг начин. Насилникът може да настоява за секс след физическо малтретиране на жертвата, за да й докаже, че й е "простил". Каквато и форма на принуда се използва, било то физическа, финансова или емоционална, всеки един сексуален акт, който не се основава на взаимно съгласие, представлява сексуално малтретиране.

Когато сексуалната злоупотреба се случва в рамките на брака, жертвата често ще се чувства много объркана за това дали е или не е била "изнасилена". Изглежда очевидно за всички (широката общественост, правоприлагащите органи, религиозни лидери и т.н.), че когато една жена (или мъж) е изнасилена на улицата от непознат, изнасилването е грешно и подсъдимо. Когато изнасилването се състои в рамките на брака, както насилникът, така и жертвата могат да смятат изнасилването за правилно. Това се дължи отчасти на общото приемане на християнската традиция в нашата култура, която ни казва, че е задължение на жената да изпълни сексуалните искания на съпруга си.

Много жени (религиозни и нерелигиозни) не вярват, че имат правото да отказват секс, че "сексът при необходимост" е една неписана част от брачния договор. Когато те са били изнасилени от съпруга си, са склонни да поемат отговорност за злоупотребата, което подпомага появата на чувство на вина и липса на самоуважение. Това поемане на вината допълнително се увеличава с обосновка на насилника за вината на жертвата.

Когато няма реално използвано физическо насилие, много насилници отричат, че изнасилване действително е настъпило. Това води до допълнително объркване на жертвата по отношение на реалността на нейното изживяване.

Сексуално насилие над хора в напреднала възраст представлява всеки сексуален акт, който е нежелан, както и всяко сексуално докосване, сексуални намеци или принудителна стимулация и гледане на порнографски материали.

Физическите знаци за такъв вид синдром на малтретиране е установяване на: кръвонасядания върху или около гърдите или гениталиите, неочаквани полово-предавани инфекции или вагинално / анално кървене, изцапано или кърваво бельо, твърдение на стария човек, че е жертва на сексуално насилие.