Въглероден двуокис МКБ T59.7

Въглеродният диоксид е газ, съставен от два кислородни атома, ковалентно свързани към един въглероден атом. Той е нормална съставка на атмосферния въздух. Получава се чрез изгаряне на въглища или въглеводороди, ферментацията на захар в бира и вино и от дишането на всички живи организми. Въглеродният диоксид се използва от хранително-вкусовата промишленост, производството на нефт, както и химическата промишленост.

Въглероден двуокис се излъчва от вулкани, горещи извори, гейзери и други места, където земната кора е тънка и се освобождава от карбонатни скали чрез разтваряне. Изгарянето на горива на въглеродна основа от индустриалната революция насам бързо е увеличило концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата, увеличавайки степента на глобалното затопляне и причинявайки на антропогенно изменението на климата.

Въглеродният диоксид предизвиква поредица от реакции в организма, които варират от физиологични (например стимулация на белодробната вентилация) до токсични (например сърдечни аритмии и гърчове), анестезия (значително потискане на дейността на централната нервна система) и смъртоносна (тежка ацидоза и аноксия).

Ефектите на въглероден двуокис в конкретния индивид зависят от концентрацията и продължителността на експозицията, както и индивидуални фактори като възраст, здравословно състояние, физическа активност, професията, както и начина на живот.

Въглеродният диоксид е задушаващ газ. Той може да причини:

• летаргия
• задушаване
• поява на световъртеж
• главоболие
• учестено дишане
• ускорен сърдечен ритъм
• емоционални разстройства
• умора
• гадене и повръщане
• гърчове
• зрителна и слухова дисфункция
• загуба на съзнание и евентуално смърт

Симптомите се появяват по-бързо с физическо усилие.

При високо ниво на въглероден двуокис изместването на кислорода от въглеродния диоксид допринася за токсичността. Липса на кислород може да доведе до трайно увреждане на органи, включително мозъка и сърцето.

Остра токсичен ефект на въглеродния диоксид е хиперкапния. Хиперкапнията, известна и като хиперкарбия, е състояние на повишена концентрация на въглероден диоксид в кръвта.

Симптоми и признаци на началото на хиперкапния включват: зачервяване (поруменяване) на кожата, учестен пулс, тахипнея, диспнея, екстрасистоли, мускулни спазми, понижена неврологична активност и евентуално повишено кръвно налягане. Тежка хиперкапния прогресира до дезориентация, паника, хипервентилация, гърчове, загуба на съзнание и евентуално смърт.

При контакт с кожата въглеродният диоксид не оказва дразнещо действие. Директен контакт с втечнен газ може да причини измръзване на кожата. Признаците на леко измръзване включват изтръпване, мравучкане и сърбеж. Симптомите на по-тежко измръзване включват усещане за парене и скованост. Кожата може да стане восъчно бяла или жълто. Мехури, тъканна некроза и инфекция могат да възникнат при по-тежки случаи.

Контактът на въглероден диоксид с очите действа дразнещо. Втечненият газ може да предизвика измръзване, което може да доведе до постоянно увреждане и слепота.