Азотни окиси МКБ T59.0

Азотните оксиди са смес от газове: азотен оксид, азотен диоксид, азотен триоксид, азотен тетраоксид, азотен пентаоксид. Най-опасните азотни окиси са азотен оксид и азотен диоксид. Азотният оксид е безцветен газ, а азотният диоксид е червеникавокафяв газ.

Азотните оксиди се образуват естествено по време на окисляването на съдържащи азот съединения като въглища и дизелово гориво. Азотни оксиди също се образуват по време на заваряване, гравиране, взривяване на динамит, като компоненти на ракетно гориво и реакции на нитриране като например в производството на нитроексплозиви (пироксилин, динамит и TNT). Те се произвеждат и с търговска цел. Азотните оксиди са междинни съединения в производството на лакове, бои и други химикали.

Азотните оксиди са дразнещи за очите, кожата, лигавиците и дихателния тракт. Азотният диоксид е корозивно вещество, което образува азотна и азотиста киселина при контакт с вода. Той е по-силно токсичен от азотния оксид. Азотният оксид е мощен и бърз индуктор на метхемоглобинемия.

Вдишването на азотни окиси оказва дразнещ ефект върху дихателните пътища и белите дробове дори при ниски концентрации. Само едно или две вдишвания на много висока концентрация може да причини сериозни токсични ефекти.

Азотният диоксид е по-тежък от въздуха, така, че експозиция в помещения с лоша вентилация, затворени или ниските места може да доведе до задушаване. Децата могат да бъдат подложени на по-високи нива на азотен диоксид отколкото възрастните на едно и също място поради ниския им ръст и по-високите нива на азотен диоксид близо до земята.

Счита се, че азотният диоксид уврежда белите дробове по три начина:

• превръща се в азотна и азотиста киселина в дисталните дихателните пътища, като по този начин директно уврежда структурни и функционални белодробни клетки
• инициира производство на свободни радикали, което води до протеиново окисление, липидна пероксидация и увреждане на клетъчната мембрана
• намалява устойчивостта към инфекции чрез изменения на макрофагите и имунната функция

Възможно е да има незабавен отговор при излагането, които могат да включват кашлица, умора, гадене, задушаване, главоболие, болки в корема и затруднено дишане. Периодът без симптоми в продължение на 3-30 часа може да е последван от поява на белодробен оток, тревожност, обърканост, летаргия, загуба на съзнание. Ако пострадалият оцелее, след развитие на облитериращ бронхиолит няколко седмици по-късно.

Излагането на азотни оксиди може да доведе до промени в дихателната система включително белодробен оток, пневмония, бронхит, бронхиолит, емфизем и вероятно метхемоглобинемия. Кашлица, хиперпнея и диспнея могат да се установят след известно закъснение.

Абсорбцията на азотни оксиди може да доведе до слабо ускорен пулс, дилатирано сърце и циркулаторен колапс. Експозиция при висока доза азотен оксид може да доведе до метхемоглобинемия и нарушен транспорт на кислород.

Обструкция на бронхиолите може да доведе до животозастрашаващо състояние няколко дни седмици след експозиция. Пациентите страдат от неразположение, слабост, повишена температура, кашлица, прогресивен задух, кръвоизлив на белите дробове или бронхиолите, синьо оцветяване на кожата, дихателна недостатъчност, сърцебиене и недостатъчна оксигенация на тъканите.

Особено чувствителни към азотни окиси са хората, страдащи от астма, хронична обструктивна белодробна болест или сърдечно заболяване. Жертвите на токсично вдишване могат да пострадат от синдром на реактивна дисфункция на дихателните пътища след еднократно остро излагане на висока концентрация.

Експозиция на относително високи концентрации на азотни окиси във въздуха може да доведе до дразнене и възпаление на очите. Продължително излагане на очите може да причини потъмняване на очната повърхност и слепота.

Дермален контакт с азотен диоксид може да доведе до образуване на азотна киселина, която може да причини втора и трета степен изгаряния на кожата.

Хроничното излагане може да доведе до перманентна обструктивна белодробна болест поради бронхиалното увреждане. При деца се повишава риска от респираторни инфекции.