Аналептични средства и антагонисти на опиум- рецепторите МКБ T50.7
Аналептиците представляват стимуланти на централната нервна система, които включват голямо разнообразие от лекарства, използвани за лечение на депресия, хиперактивност с дефицит на внимание и респираторна депресия. В терапевтични дози аналептиците възбуждат пряко дихателния и вазомоторният център в продълговатия мозък, в резултат на което дишането се учестява и задълбочава, повишава се незначително артериалното налягане и се подобрява общата хемодинамика. Прилагат се при остро отравяне с депресанти на централната нервна система - барбитурати, общи анестетици, анксиолитици, алкохол, при асфиксия на новороденото и други. Аналептиците също могат да бъдат използвани като конвулсанти, в ниски дози, или за възстановяване от анестезия.
Антагонистите на опиум- рецепторите действат като блокират ефектите на опиоидните агонисти и предизвикват "абстиненция" (синдром на отнемането) у индивиди, продължително употребявали морфиномиметици. Тези лекарства се използват главно като антидоти при прием на свръхдоза опиати и при лечение на алкохолна зависимост. Приложени самостоятелно на пациенти, които не са употребявали опиоиди, тази група средства нямат съществени фармакологични ефекти.
Към рубриката аналептични средства и антагонисти на опиум-рецепторите се отнасят следните медикаменти:
- доксапрам
- налоксон
- амифеназол
- налтрексон
Доксапрам представлява респираторен стимулант. Действа като стимулира хеморецепторите в каротидните артерии, което от своя страна, стимулира дихателния център в мозъчния ствол. Доксапрам се използва в интензивното лечение, за да се стимулира дишането при пациенти с дихателна недостатъчност, също така и при лечение на респираторна депресия при отравяния.
Симптомите на предозиране с доксапрам могат да включват:
- възбуда
- объркване
- кашлица
- затруднено дишане
- ускорена сърдечна дейност
- високо кръвно налягане
- мускулна хиперактивност
- рефлексни промени
- изпотяване
- задух
- главоболие
- гадене
- повръщане
- диария
Налоксон представлява антагонист на опиум-рецепторите. Има изключително висок афинитет към μ-опиоидните рецептори в централната нервна система. Налоксон най-често се инжектира интравенозно като започва да действа в рамките на минута, с продължителност до 45 минути. Използва се при лечение на остро предозиране на опиоиди и за намаляване на респираторната депресия. При възрастни налоксонът се прилага в доза по 0.4 милиграма интравенозно на всеки 2-3 минути.
При предозиране с налоксон могат да се появят следните странични ефекти:
- повишено изпотяване
- гадене
- безпокойство
- треперене
- повръщане
- зачервяване на лицето
- главоболие
- промени в сърдечния ритъм
- припадъци
- белодробен оток
- болки в тялото
- треска
- безсъние
- тахикардия
- раздразнителност
- хипертония
- гърчове
- сърдечен арест
При новородени абстинентните симптоми могат да включват конвулсии, прекомерен плач и хиперактивни рефлекси.
Налтрексон е опиоиден антагонист, който се използва предимно при лечение на алкохолна и опиоидна зависимост. Той блокира действието на μ-опиоидните рецептори, κ-опиоидните рецептори и в по-малка степен на δ-опиоидните рецептори. Блокадата на опиоидните рецептори е в основата на механизма му на действие, като по този начин намалява ефектите на опиоидите.
Симптомите на предозиране с налтрексон могат да бъдат:
- гадене
- стомашни болки
- виене на свят
- припадъци
- гърчове
- безпокойство
- повишена жажда
- замъглено зрение
- халюцинации
- шум в ушите
- сърцебиене
- обрив
- затруднено дишане
Лечението при отравяне с аналептични средства и антагонисти на опиум- рецепторите е симптоматично и поддържащо.
Коментари към Аналептични средства и антагонисти на опиум- рецепторите МКБ T50.7