Минералкортикоиди и антагонистите им МКБ T50.0

Основният ендогенен минералкортикостероид, който се произвежда от зона гломерулоза на надбъбрека е алдостеронът. Физиологично той повишава резорбцията на натриеви йони от дисталните бъбречни каналчета, което е свързано с повишена екскреция на калиеви и водородни йони. Това са и основните фармакологични ефекти на заместителната терапия с екзогенни минералкортикостероиди.
Най-често използваният препарат е флудрокортизон и сравнително по-малко - DOCA (диоксикортикостерон ацетат).

Антагонистите на минералкортикостероидите представляват препарати, които антагонизират действието на алдостерон на минералокортикоидните рецептори. Тази група лекарства често се използва като допълнителна терапия, в комбинация с други медикаменти, за лечение на хронична сърдечна недостатъчност.

Към рубриката минералкортикоиди и антагонистите им се отнасят препаратите флудрокортизон и спиронолактон.

Регулацията на синтеза и секрецията на алдостерона се осъществява от два основни фактора:

• електролитния състав на плазмата, като ниската концентрация на натриеви йони и високата концентрация на калиеви йони стимулират секрецията на алдостерон
• ангиотензин-регулиращата система, където ангиотензин 2 повишава както синтезата, така и секрецията на алдостерона

Механизмът на действие на алдостерона е свързан повлияване на стероиден тип ядрени рецептори. За разлика от стероидния рецептор на глюкокортикостероидите, който се намира в редица клетки/тъкани, тези за алдостерона са по-слабо разпространени и главно концентрирани в бъбреците и епителът на правото черво и жлъчния проток. Това определя както фармакотерапевтичните им ефекти, така и вредните им ефекти.

Флудрокортизон е кортикостероид, използван за лечение на адреногенитален синдром, ортостатична хипотония и бъбречна недостатъчност. Заместителната терапия с агонисти на алдостерон (fludrocotison и DOCA) води до регулиране на водно- електролитния баланс на организма. Флудрокортизонът се комбинира с препарати на глюкокортикостероиди.

Симптомите на предозиране с флудрокортизон включват:

• задържане на вода
• отоци
• високо кръвно налягане
• главоболие
• замъглено зрение
• наддаване на тегло
• ниски нива на калий в кръвта
• мускулна слабост
• умора
• повишена чувствителност към инфекции
• повишено изпотяване
• повишено окосмяване (хирзутизъм)
• изтъняване на кожата
• стрии
• лошо храносмилане (диспепсия)
• образуване на язви (пептична язва)
• намалена костна плътност и повишен риск от фрактури на костите
• смущения в съня (безсъние)
• депресия
• промени в менструалния цикъл
• частична загуба на зрението поради непрозрачност в лещата на окото (катаракта)
• повишено налягане в окото (глаукома)

Поради стероидната си структура спиронолактонът е конкурентен антагонист на алдостерона и предизвиква слаб диуретичен ефект. Ефектът настъпва бавно и се проявява само при отоци, свързани с повишена плазмена концентрация на алдостерон. С намаляване обема на циркулиращата кръв се постига и известен антихипертензивен ефект. Спиронолактонът е показан при първичен и вторичен хипералдостеронизъм, асцит при чернодробни цирози, отоци от сърдечен произход, нефротичен синдром, артериална хипертония и други.

Острото предозиране със спиронолактон може да се прояви с:

• сънливост
• объркване
• макулопапулозен или еритематозен обрив
• гадене
• повръщане
• виене на свят
• диария
• хипонатриемия
• хиперкалиемия
• чернодробна кома
• дехидратация
• лека хипотония
• атаксия (мускулна некоординираност)
• суха кожа
• обриви
• болезненост на гърдите
• гинекомастия
• тестикуларна атрофия
• обратимо намалена плодовитост
• сексуална дисфункция
• нарушения в менструалния цикъл

Лечението при отравяне с минералкортикоиди и антагонистите им е поддържащо. Лечението на хиперкалиемията включва интравенозно приложение на разтвор на калциев хлорид, разтвор на натриев бикарбонат и орално и/или парентерално приложение на глюкоза с бързодействащ инсулин. Устойчивата хиперкалиемия може да изисква диализа.