Антиастматични средства, некласифицирани другаде МКБ T48.6
Бронхиалната астма е заболяване на дихателните пътища, което се характеризира с пристъпи на задух и затруднено дишане с удължено издишване, придружено със суха кашлица и в малки количества гъсти и слузести храчки. За повишената реактивност на бронхите играят различни пускови фактори:
- специфични - алергени, антигени, лекарства като аспирин, индометацин и други нестероидни противовъзпалителни средства
- неспецифични - физически и химически дразнители (студен въздух, прах, серен диоксид)
Най-характерно за бронхиалната астма е повишеното съпротивление на дихателните пътища (бронхоспазъм), оток на бронхиалната лигавица и увеличената мукусна секреция. Астматичните пристъпи са често резултат от вдишването на алергени, които взаимодействат с мастоцитите покрити с имуноглобулин Е и предизвикват освобождаването на медиатори като хистамин, левкотриени и хемотаксични фактори. Това води до повишаване тонуса на бронхиалната гладка мускулатура, като някои агенти предизвикват и повишаване на бронхиалната секреция.
Медикаментите, които се използват за лечение на бронхиална астма са бронходилататори (бета2-селективни агонисти, метилксантини, мускаринови антагонисти), противовъзпалителни средства (ГКС - глюкокортикостероиди) и мастоцитни протектори.
Към рубриката антиастматични средства, некласифицирани другаде се отнасят следните препарати:
- салбутамол
- аминофилин
- албутерол
- буфилин
Салбутамол представлява селективен бета-2 адреномиметик. Антиастматичният му ефект се дължи на активиране на ензима аденилатциклаза и натрупването на цикличен аденозинмонофосфат в клетките на бронхиалната мускулатура. Използва се за лечение на бронхиална астма, хроничен спастичен и астматичен бронхит, белодробен емфизем. Действието на салбутамол при инхалиране настъпва след 15 минути.
Най-честите симптоми на предозиране със салбутамол са:
- тремор
- сърцебиене
- тахикардия
- аритмии
- хипертония
- стенокардия
- припадъци
- нервност
- умора
- неразположение
- главоболие
- виене на свят
- безсъние
- сухота в устата
- тревожност
- смущения на съня
- парадоксален бронхоспазъм
- уртикария
- ангиоедем, хипотония
- колапс
- хипокалиемия
При прояви на предозиране със салбутамол се препоръчва като антидот прилагането на кардиоселективни бета-1 адренергични блокери.
Аминофилин представлява фосфодиастеразен инхибитор, с изразено бронходилатиращо действие. Използва се за лечение на остри пристъпи на бронхиална астма, спастичен бронхит, белодробен емфизем, периферни съдови спазми и други. Прилага се перорално на възрастни в доза 1-2 таблетки 3-4 пъти дневно или парентерално.
Най-сериозните животозастрашаващи симптоми на предозиране с аминофилин са гърчове и нарушения в сърдечния ритъм. Други странични ефекти могат да включват:
- повишена жажда
- гадене
- повръщане
- ниско кръвно налягане
- сърдечна аритмия
- ускорен сърдечен ритъм
- затруднено дишане
- мускулни спазми
- объркване
- конвулсиите
- виене на свят
- треска
- халюцинации
- главоболие
- раздразнителност
- безпокойство
- изпотяване
- проблеми със съня
Симптомите на предозиране при деца могат да включват:
- гадене
- повръщане
- аритмия
- ниско кръвно налягане
- сърцебиене
- шок
- дълбоко дишане
- мускулни крампи
- конвулсиите
- раздразнителност
При предозиране с аминофилин като антидот се прилага дипиридамол.
Лечението при отравяне с антиастматични средства, некласифицирани другаде се извършва в болнично заведение, като включва симптоматично лечение и поддържаща терапия.
Коментари към Антиастматични средства, некласифицирани другаде МКБ T48.6