Антиастматични средства, некласифицирани другаде МКБ T48.6

Бронхиалната астма е заболяване на дихателните пътища, което се характеризира с пристъпи на задух и затруднено дишане с удължено издишване, придружено със суха кашлица и в малки количества гъсти и слузести храчки. За повишената реактивност на бронхите играят различни пускови фактори:

• специфични - алергени, антигени, лекарства като аспирин, индометацин и други нестероидни противовъзпалителни средства
• неспецифични - физически и химически дразнители (студен въздух, прах, серен диоксид)

Най-характерно за бронхиалната астма е повишеното съпротивление на дихателните пътища (бронхоспазъм), оток на бронхиалната лигавица и увеличената мукусна секреция. Астматичните пристъпи са често резултат от вдишването на алергени, които взаимодействат с мастоцитите покрити с имуноглобулин Е и предизвикват освобождаването на медиатори като хистамин, левкотриени и хемотаксични фактори. Това води до повишаване тонуса на бронхиалната гладка мускулатура, като някои агенти предизвикват и повишаване на бронхиалната секреция.

Медикаментите, които се използват за лечение на бронхиална астма са бронходилататори (бета2-селективни агонисти, метилксантини, мускаринови антагонисти), противовъзпалителни средства (ГКС - глюкокортикостероиди) и мастоцитни протектори.

Към рубриката антиастматични средства, некласифицирани другаде се отнасят следните препарати:

• салбутамол
• аминофилин
• албутерол
• буфилин

Салбутамол представлява селективен бета-2 адреномиметик. Антиастматичният му ефект се дължи на активиране на ензима аденилатциклаза и натрупването на цикличен аденозинмонофосфат в клетките на бронхиалната мускулатура. Използва се за лечение на бронхиална астма, хроничен спастичен и астматичен бронхит, белодробен емфизем. Действието на салбутамол при инхалиране настъпва след 15 минути.

Най-честите симптоми на предозиране със салбутамол са:

• тремор
• сърцебиене
• тахикардия
• аритмии
• хипертония
• стенокардия
• припадъци
• нервност
• умора
• неразположение
• главоболие
• виене на свят
• безсъние
• сухота в устата
• тревожност
• смущения на съня
• парадоксален бронхоспазъм
• уртикария
• ангиоедем, хипотония
• колапс
• хипокалиемия

При прояви на предозиране със салбутамол се препоръчва като антидот прилагането на кардиоселективни бета-1 адренергични блокери.

Аминофилин представлява фосфодиастеразен инхибитор, с изразено бронходилатиращо действие. Използва се за лечение на остри пристъпи на бронхиална астма, спастичен бронхит, белодробен емфизем, периферни съдови спазми и други. Прилага се перорално на възрастни в доза 1-2 таблетки 3-4 пъти дневно или парентерално.

Най-сериозните животозастрашаващи симптоми на предозиране с аминофилин са гърчове и нарушения в сърдечния ритъм. Други странични ефекти могат да включват:

• повишена жажда
• гадене
• повръщане
• ниско кръвно налягане
• сърдечна аритмия
• ускорен сърдечен ритъм
• затруднено дишане
• мускулни спазми
• объркване
• конвулсиите
• виене на свят
• треска
• халюцинации
• главоболие
• раздразнителност
• безпокойство
• изпотяване
• проблеми със съня

Симптомите на предозиране при деца могат да включват:

• гадене
• повръщане
• аритмия
• ниско кръвно налягане
• сърцебиене
• шок
• дълбоко дишане
• мускулни крампи
• конвулсиите
• раздразнителност

При предозиране с аминофилин като антидот се прилага дипиридамол.

Лечението при отравяне с антиастматични средства, некласифицирани другаде се извършва в болнично заведение, като включва симптоматично лечение и поддържаща терапия.