Еметици МКБ T47.7

Гаденето и повръщането са неспецифични симптоми при заболявания на стомашно-чревния тракт (наблюдава се при гастрити, гастроентерити, пептична язва и др.), бременност, болест на пътуването, мигрена, болест на Мениер, лабиринтити (при засягане на вътрешното ухо), интоксикации, вирусни и бактериални инфекции, ракови заболявания, нежелани реакции при терапия с противотуморни средства и други.

Рефлексът на повръщане се обуславя от стимулиране на центъра на повръщането, разположен в продълговатия мозък. Центърът на повръщането получава еферентни импулси от хипоталамуса, вестибуларния апарат, лимбичната система и гръбначния мозък. Гадене и повръщане могат да възникнат под действието на различни психични дразнители - неприятна миризма, неприятен външен вид и други.

Медикаментите, отнасящи се към рубриката еметици могат да се класифицират по следния начин:

• Антагонисти на 5-НТ3 рецепторите (сетрони) - ондансетрон
• D2 - рецепторни антагонисти - метоклопрамид, домперидон
• H1 - рецепторни антагонисти - дименхидринат, прометазин, ембрамин
• M-холинорецепторни антагонисти - хиосцин

Всички лекарства против повръщане при предозиране крият риск от екстрапирамидни нарушения. Симптомите могат да бъдат:

• дистония (непрекъснати спазми и мускулни контракции)
• акатизия (моторно безпокойство)
• паркинсонизъм
• брадикинезия (забавяне на движенията)
• тремор
• късна дискинезия (нередовни, резки движения)

Ондансетронът представлява 5-НТ3 рецепторен антагонист. Прилага се перорално или интравенозно. Метаболизира се интензивно в черния дроб и се излъчва с урината. Прилага се преди започване на противотуморната терапия. При възрастни ондансетрон се прилага бавно, венозно в доза 8 милиграма непосредствено преди започване на противотуморното лечение.

Предозиране с ондансетрон настъпва при прилагане на дози, превишаващи десетократно терапевтичните. Симптомите могат да включват:

• внезапна загуба на зрение - от 2 до 3 минути
• тежък запек
• чувство на прималяване
• припадък

Детска случаи на предозиране се наблюдават при поглъщане на 5 милиграма/килограм ондансетрон. Клиничната симптоматика включва:

• сънливост
• възбуда
• тахикардия
• тахипнея
• хипертония
• зачервяване на лицето
• мидриаза
• изпотяване
• миоклонични движения
• хоризонтален нистагъм
• хиперрефлексия

Метоклопрамидът представлява субституиран бензамид с антиеметично и прокинетично действие. Блокира D2-рецепторите в хеморецепторната тригер зона. На възрастни се дозира перорално по 5-10 милиграма 3-4 пъти дневно или парентерално по 10 милиграма 3-4 пъти дневно. Метоклопрамидът не се прилага при свръхчувствителност към препарата, при стомашно-чревни кръвоизливи, екстрапирамидни моторни нарушения, епилепсия, при бременност и други.

Симптомите при предозиране с метоклопрамид обикновено са самоограничаващи се и изчезват в рамките на 24 часа. Клиничната картина при интоксикация с метоклопрамид може да включва следните странични ефекти:

• сънливост
• дезориентация
• екстрапирамидни реакции
• объркване
• тремор
• неконтролирани движения на мускулите
• припадъци
• хипертония
• хипотония
• наличие на галакторея (изтичане на коластра от млечната жлеза)
• гинекомастия (увеличаване на млечните жлези при мъжете)
• констипация
• депресия
• главоболие

Редки, но сериозни нежелани лекарствени реакции при предозиране с метоклопрамид включват:

• агранулоцитоза
• тахикардия
• хипералдостеронизъм
• невролептичен малигнен синдром
• акатизия
• късна дискинезия

Лечението при отравяне с еметици се извършва в болнично заведение, като включва всички спешни мероприятия.