Антидепресанти - инхибитори на моноаминоксидазата МКБ T43.1

Инхибиторите на моноаминооксидазата (МАО-инхибитори) са химични вещества, които инхибират активността на ензими от семейството на моноаминооксидазата. Те потискат както моноаминооксидаза-А, така и моноаминооксидаза-В. Възстановяването на активността на моноаминооксидаза изисква няколко седмици при повечето лекарства. Клиничните проучвания с инхибиторите на субтиповете на моноаминооксидазата показват ясно, че по принцип антидепресивната активност и главните нежелани лекарствени реакции на МАО- инхибиторите са свързани с ихибиция преди всичко на моноаминооксидаза-А.

Моноаминооксидаза-А дезаминира норадреналина и серотонина, а моноаминооксидаза-В избирателно разгражда фенетиламина и бензиламина. В организма МАО-инхибиторите транзиторно повишават нивото на плазмения и везикуларния норадреналин и серотонин. Под тяхно въздействие се намалява броят и активността на бета-адренергичните, алфа2-адренергичните и серотонинергичните рецептори. Потиснатата моноаминооксидаза се възстановява бавно - няколко седмици след прекъсването на МАО-инхибиторите.

Инхибиторите на моноаминоксидазата са ефективни при лечението на паническо разстройство с агорафобия, социална фобия, атипична депресия, тревожно разстройство, булимия, посттравматично стресово разстройство, както и гранично личностово разстройство. Има данни за ефикасността МАО-инхибиторите при лечение на обсесивно-компулсивно разстройство, трихотиломания и смущение на личността.

Под тяхно влияние се възстановява жизнеността на болните, нормализират се волевите и поривите реакции, възвръща се нормалната емоционалност. Терапевтичният ефект настъпва след 10-15 дневно прилагане. Спиране на лечението изисква постепенно намаляване на дозата. Внезапното прекъсване на лечението с МАО-инхибиторите може да предизвика поява на синдрома на отнемането (сърдечни смущения, промени в кръвното налягане, вегетативна симптоматика).

Класификацията на антидепресанти - инхибитори на моноаминоксидазата е следната:

Неселективни МАО-А/МАО-В инхибитори

• хидразини
• изокарбоксазид
• ниаламид
• фенелзин
• хидракарбазин
• транилципромин

Селективни инхибитори на МАО-А

• бифемелан
• моклобемид
• пирлиндол
• толоксатон

Селективни инхибитори на МАО-В

• разагилин
• селегилин

Поглъщането на свръхдоза от МАО-инхибиторите може да предизвика сложен набор от хиперметаболитни реакции като:

• треска
• тахикардия
• генерализирана мускулна ригидност
• тахипнея
• метаболитна ацидоза
• хипоксемия
• хиперкапния

Предозирането с този вид антидепресанти се характеризира с:

• леки симптоми - възбуда, объркване, прочистване, изпотяване
• умерени симптоми - променен психичен статус, халюцинация, треска, диплопия, хипертония, тахикардия, тахипнея
• тежки симптоми - хиперпирексия, припадъци, кома, кардиореспираторна депресия, злокачествена хипертермия, мускулна ригидност

Моклобемид представлява обратим инхибитор на моноаминооксидаза-A. Показан е при лечение на тежка депресия, неповлияла се от други лекарствени средства. Моклобемидът засилва по-слабо пресорния ефект на тирамина, в сравнение на неселективните инхибитора на МАО (напр. Nialamide,който предизвиква хипертонични кризи, описани като синдром на "сиренето"), но пациентите трябва да избягват консумацията на големи количества храна съдържаща тирамин (сирене, банани, екстракти от и ферментирали соеви храни). Рискът от лекарствени взаимодействия е също по-малък, но все пак моклобемидът не трябва да се комбинира със симпатикомиметици.

Началната доза е 300 милиграма дневно, обикновено разделени 2-3 приема след храна. Моклобемид се счита за по-малко токсичен в сравнение с други антидепресанти, което го прави по-безопасен при възрастни или хора със заболявания. Препаратът може да предизвика редица нежелани ефекти при предозирането му като:

• нарушения в съня
• замаяност
• гадене
• главоболие
• умора
• рязко повишаване на чернодробните ензими
• сухота в устата
• запек
• диария
• безсъние
• виене на свят
• безпокойство
• халюцинации
• смущения в паметта
• объркване
• дезориентация
• агресивно поведение
• апатия
• суицидно поведение
• мигрена
• екстрапирамидни реакции

Фенелзин е неселективен и необратим инхибитор на моноаминооксидазата от класа на хидразините. Използва се за лечение на депресивно разстройство, дистимия, биполярна депресия, паническо разстройство, социално тревожно разстройство, булимия и посттравматично стресово разстройство. Подобно на много други антидепресанти, фенелзин обикновено изисква няколко седмици лечение, за да се постигне пълен терапевтичен ефект.

Признаците при предозиране с фенелзин обикновено се появяват 12 часа след поглъщане, но може да се развият бавно, достигайки максимум 24-48 часа след прием. Клиничната картина на свръхдозиране може да включва следните симптоми:

• сънливост
• световъртеж
• отпадналост
• раздразнителност
• хиперактивност
• възбуда
• силно главоболие
• халюцинации
• тризмус
• опистотонус
• ригидност
• конвулсии
• кома
• неравномерен пулс
• хипертония
• хипотония
• съдов колапс
• прекордиална болка
• респираторна депресия
• хиперпирексия
• обилно изпотяване
• лепкава кожа

Лечението при антидепресанти - инхибитори на моноаминоксидазата изисква симптоматична и поддържаща терапия в интензивно отделение.