Локални анестетици МКБ T41.3

Провеждането на импулсите по нервните влакна става с помощта на деполяризационна вълна, разпростираща се по хода на нервното влакно. Местно обезболяващите средства, приложени локално, блокират провеждането по хода на нервите във всички раздели на нервната система, аферентни и еферентни, соматични и вегетативни. При това съзнанието на индивида остава запазено.

Едни от най-често използваните локални анестетици са:

• новокаин
• аметокаин
• дибукаин
• лидокаин
• прилокаин
• бупивакаин

Съществуват множество техники, които могат да доведат до различна степен местно обезболяване. Те биха могли да бъдат класифицирани по следния начин:

• Местно обезболяване чрез повърхностно приложение на обезболяващото средство:

1. топикална аналгезия
2. замразяване на повърхността на тялото за студово блокиране проводимостта на нервни окончания
3. охлаждане на част от тялото

• Местно обезболяване чрез въвеждане на обезболяващото средство по съдов път в даден участък на тялото:

1. местна венозна аналгезия
2. местна артериална аналгезия

• Местно обезболяване чрез инжекционно въвеждане в тъканите на обезболяващо средство:

1. инфилтрационна аналгезия
2. проводна аналгезия
3. блок на периферни нерви
4. стволова и плексусна аналгезия
5. спинална аналгезия
6. епидурална аналгезия

Новокаинът доскоро беше основен локален анестетик, но постепенно се измества от лидокаина. Той е един от най-бързо метаболизиращите се местни анестетици. Това е причината за ниската му токсичност и краткотрайност на действие и позволява да се прилага в по-големи количества дори и венозно. Използва се за инфилтрационна и проводна аналгезия.

Лидокаинът намира все по-широко приложение. Той е с ниска токсичност и по-продължителен ефект от този на прокаина. Има бързо начало на действие, много добра дифузия в тъканите и много добро действие върху лигавиците при топикално приложение. Венозното приложение на лидокаина като антиаритмично средство се използва много широко в кардиологията и реанимацията.

Токсичността на локални анестетици зависи от тяхната концентрация и е в пряка зависимост от скоростта, с която постъпват в кръвообращението, и от индивидуалната чувствителност към него. Токсичните прояви на аналгетика незабавно след инжектирането му най-често са резултат от попадането му в кръвообращението. Проявите, резултат на резорбция, се развиват 5 до 30 минути след приложението на аналгетика. Кумулативни токсични прояви могат да се проявят при повторни приложения на някои бавно разграждащи се аналгетици, като лидокаин и особено при бупивакаин, етидокаин, нуперкаин и др.

Токсични прояви от страна на централна нервна система при предозиране с локални анестетици се характеризират с:

• възбуда
• неспокойствие
• нервност
• неадекватност
• объркана реч
• главоболие
• световъртеж
• шум в ушите
• хистероидни прояви
• некоординирани движения
• трепкане на мускулите до генерализиран гърч

Повишават се основната обмяна и нуждата от кислород. Дишането се учестява и задълбочава. Артериалното налягане се повишава, а сърдечната дейност - учестява. Появяват се гадене и повръщане.

При напреднала интоксикация се развива депресия на централна нервна система, дишането и вазомоторната регулация, проявяващи се в:

• кома
• цианоза
• нарушение и спиране на дишането
• циркулаторен колапс
• брадикардия
• спиране на кръвообращението

Като израз на интоксикация може да се отбележат повишена трахеобронхиална секреция и бронхиален спазъм, потискане на сърдечната дейност и периферната съдова регулация с вазодилатация и колапс. При прилагане на прилокаин в повече от 800-900 милиграма се появява цианоза поради развитие на метхемоглобинемия.

Лечението при отравяне с локални анестетици се състои в овладяване на свръхвъзбудимостта на централната нервна система с бързодействащи барбитурати, диазепам, евентуално прилагане и на мускулни релаксанти и осигуряване на изкуствено дишане и подпомагане на кръвообращението. Приложението на аналептици, особено в първата фаза на интоксикацията, е противопоказно, тъй като могат да засилят възбудата на ЦНС и да предизвикат гърчове.