Салицилати МКБ T39.0

Салицилатите принадлежат към група лекарства, наречени нестероидни противовъзпалителни средства. Те имат способността да намалят ефектите на възпаление и се използват при лечение на някои видове артрит. Салицилатите постъпват в организма предимно през храносмилателната система, през кожата (при новородени, кърмачета и малките деца в състава на различни мази) и парентерално (натриев салицилат).

В киселата среда на стомаха погълнатите салицилати се задържат по-продължително и причиняват ерозивно-деструктивни промени по стомашната лигавица. Основната резорбция се осъществява в чревния тракт. При терапевтични дози 50-80% от салицилатите се свързват със серумните протеини, докато при постъпване на токсични дози капацитетът на това свързване се ограничава поради насищане на транспортните белтъци и свободната фракция салицилати проникват в мозъка, черния дроб, бъбреците и други органи.

Повече информация за салицилати и класификацията им може да прочетете тук:

• Салицилова киселина и производни

Същността на салициловата токсичност се свързва с блокиране функцията на важни ензимни системи и ограничаване на окислителното фосфорилиране до разтройство на въглехидратната, белтъчната и мастната обмяна. Създават се условия за метаболитна ацидоза от натрупването на самата салицилова киселина и неусвоените увеличени нива на малонова, сукцинова, лимонова и фумарова киселина, млечна и пирогроздена киселина.

Освен метаболизма в тъканите, салицилатите повлияват централната нервна система (ЦНС), главно мозъчната кора, хипоталамуса и центъра на дишането в продълговатия мозък. Предизвикват възбуждане на хипоталамусната област с профузно изпотяване, възбужда се центъра на дишането в продълговатия мозък с учестено дишане и хипервентилация, увеличаване на проницаемостта на капилярните стени и снижаването на тромбоцитната агрегация с нарушение на тромбоцитната хемостаза (кръвоспиране). Смъртоносната доза за отделните салицилати е от 10-20 грама.

Салициловата токсичност протича в три фази:

• 1-ва фаза - характеризира се с хипервентилация в резултат от пряката стимулация на дихателния център. Това води до дихателна алкалоза и компенсаторна алкалурия. Този етап продължава около 12 часа.
• 2-ра фаза - характеризира се с парадоксална ацидурия и може да продължи 12-24 часа.
• 3-та фаза - включва дехидратация, хипокалиемия и прогресивна метаболитна ацидоза. Тази фаза може да започне 4-6 часа след поглъщането на салицилата при малки деца или 24 часа или повече след поглъщане от юноши или възрастни.

Наблюдават се следните синдроми при отравяне със салицилати:

• общотоксичен синдром - гадене, повръщане, шум в ушите, световъртеж, повишена телесна температура
• церебротоксичен синдром - унесеност или делир, кома, гърчове и салицилово пиянство
• дисметаболитен синдром - метаболитна ацидоза, сменяща се с дихателна алкалоза и преминаваща спонтанно от едно състояние на алкално-киселинния баланс в друго; учестено дишане, учестена сърдечна дейност, белодробен оток, диселектролитемия.

Възможен е ерозивен гастрит и синдром на Rey (токсична енцефалопатия с характера на енцефалит, съчетан с остра чернодробна некроза).

Хроничното отравяне със салицилати се наблюдава при продължително им приемане в големи терапевтични дози. Водещ е гастроинтестиналния синдром - с гадене, повръщане, парене и болки в корема, съчетани с общотоксични прояви - шум в ушите, некоординирани движения, главоболие, изпотяване, възможно е и кърваво възпаление на стомаха.

Аспиринът, известен също като ацетилсалицилова киселина, е част от група лекарства, наречени нестероидни противовъзпалителни средства. Използва се при лечението на редица заболявания, включително треска, болка, ревматична треска и възпалителни заболявания. По-ниски дози аспирин са показани при намаляване риска от смърт при сърдечен удар.

Предозирането с аспирин може да бъде остро или хронично. При остро отравяне се взема еднократно по-голяма доза аспирин, а при хронично отравяне - по-високи дози за продължителен период от време. Острото предозиране има процент на смъртност от 2%, докато хроничното предозиране - процент на смъртност от 25%. Пациенти с остра интоксикация често имат:

• гадене
• повръщане
• коремна болка
• сънливост
• шум в ушите
• виене на свят

По-съществени признаци и симптоми се появяват при хронични отравяния и включват:

• висока температура
• учестено дишане
• респираторна алкалоза
• метаболитна ацидоза
• хипокалиемия
• тахикардия
• хиперактивност
• хипогликемия
• халюцинации
• обърканост
• сънливост
• припадъци
• мозъчен оток
• кома

Най-честата причина за смърт след предозиране с аспирин е кардиопулмоналния арест, който обикновено се дължи на белодробен оток.

Лечението при отравяне със салицилати се провежда в следните етапи:

• стомашна промивка с медицински въглен
• очистителни средства на стомашно-чревния тракт
• корекция на алкално-киселинните нарушения
• прилагат се инфузионни разтвори за корекция на водно-електролитния баланс
• алкална форсирана диуреза
• хемоперфузия или хемодиализа
• симптоматично лечение - антиконвулсанти - фанобарбитал и диазепам; кръвоспиращи средства; Н1 - блокери; гастропротектори - алмагел; при хипертермия - физикални процедури