Други антипротозойни препарати МКБ T37.3
›Какво представляват други антипротозойни препарати?
›Признаци и симптоми на токсичност
Какво представляват други антипротозойни препарати?
Антипротозойни средства са клас фармацевтични продукти, използвани за лечение на протозойни инфекции.
Антипротозойните средства се използват за лечение на протозойни инфекции, които включват амебиаза, лямблиоза, криптоспоридиоза, микроспоридиоза, малария, бабезиоза, трипанозомиаза, болест на Шагас, лайшманиоза и токсоплазмоза. Понастоящем много от леченията за тези инфекции са ограничени от тяхната токсичност.
Прекомерната или неправилна употреба на антипротозойни средства може да доведе до развитие на антипротозойна резистентност.
Повече информация може да прочетете тук:
Към други антипротозойни препарати се отнасят следните медикаменти:
Признаци и симптоми на токсичност
Метронидазолът спада към група антибиотици, наречени нитромидазоли. Използва се самостоятелно или с други антибиотици за лечение на тазово-възпалителна болест, ендокардит, бактериална вагиноза, ламблиаза, трихомониаза, амебиаза и др. Симптомите на предозиране с метронидазол могат да включват:
- гадене
- повръщане
- замаяност
- изтръпване на крайниците
- гърчове
Има съобщения за дисулфирам-подобни реакции при пациенти, употребяващи алкохол, докато са прилагани системно или вагинално метронидазол. Типичната реакция на дисулфирам причинява зачервяване, тахикардия, сърцебиене, гадене и повръщане. Алкохолът трябва да се избягва по време на лечението и от четиридесет и осем часа до четиринадесет дни след приключване на лечението, в зависимост от източника. Информацията за продукта на производителя препоръчва избягване на поглъщането на алкохол по време на терапията с метронидазол и най-малко 48 часа след това. Лекарства, съдържащи етанол, като еликсири и типранавир, капсули, интравенозен анидулафунгин, интравенозен триметоприм-сулфаметоксазол и много сиропи за кашлица/простуда също могат да доведат до реакция, подобна на дисулфирам, когато се приемат с метронидазол.
Невротоксични ефекти, включващи припадъци и периферна невропатия, са наблюдавани след 5 до 7-дневно лечение с дози от 6 до 10,4 грама дневно.
Ефлорнитинът е инхибитор на орнитин декарбоксилазата, ензим, участващ в клетъчната пролиферация и функция. За първи път е изследван в онкологията, но е установено, че е активен при трипанозомоза. По-специално се използва за 2-ри стадий на сънна болест, причинена от Trypanosoma brucei gambiense и може да се използва с нифуртимокс. Приема се интравенозно (инжектиране във вена) или локално. Даван е и перорално поне в някои редки случаи за лечение на африканска трипанозомиаза.
Честите нежелани реакции, когато се прилагат като крем, включват обрив, зачервяване и парене. Страничните ефекти на инжекционната форма включват потискане на костния мозък, повръщане и гърчове. Не е ясно дали е безопасно да се използва по време на бременност или кърмене. Обикновено се препоръчва за деца над 12 години.
Повечето нежелани реакции, свързани със системната употреба чрез инжектиране, са преходни и обратими чрез спиране на лекарството или намаляване на дозата. Хематологичните аномалии се срещат често, вариращи от 10 до 55%. Тези аномалии са свързани с дозата и обикновено са обратими. Смята се, че тромбоцитопенията се дължи по-скоро на производствен дефект, отколкото на периферна деструкция. Гърчове са наблюдавани при приблизително 8% от пациентите, но може да са свързани по-скоро с болестното състояние, отколкото с лекарството. Обратима загуба на слуха е настъпила при 30-70% от пациентите, получаващи дългосрочна терапия (повече от 4-8 седмици терапия или обща доза от повече от 300 грама). Първо се губи високочестотният слух, последван от средния и ниския слух. Тъй като лечението на африканската трипанозомиаза е краткосрочно, е малко вероятно пациентите да изпитат загуба на слуха.
Фуразолидон е нитрофуранов антибактериален агент и инхибитор на моноаминооксидазата (МАО). Използва се за лечение на диария и ентерит, причинени от бактерии или протозойни инфекции, включително диария на пътешественика, холера и бактериемична салмонелоза. Предложено е и използване при лечение на инфекции с Helicobacter pylori. Фуразолидон също се използва за лямблиоза (дължаща се на Giardia lamblia), амебиаза и шигелоза също, въпреки че не е лечение от първа линия.
Въпреки че е ефективен антибиотик, когато всички останали се провалят, срещу изключително резистентни към лекарства инфекции, той има много странични ефекти, включително инхибиране на моноаминооксидазата и както при другите нитрофурани като цяло, минималните инхибиращи концентрации също предизвикват системна токсичност:
- тремор
- конвулсии
- периферен неврит
- стомашно-чревни смущения
- потискане на сперматогенезата.
Пентамидинът е ароматен диамидин, който се прилага под формата на изотианат парентерално. Механизмът на антипротозойното му действие е свързан с потискане на гликолизата и нарушаване на метаболизма на нуклеиновите киселини на чувствителните паразити. Пентамидинът е широкоспектърно антиинфекциозно средство, активно срещу няколко паразитни червеи, протозои и гъбички. Използва се при лечение на пневмония, причинена от Pneumocystis jiroveci при имунокомпрометирани пациенти, лайшманиоза (кожна и висцерална) и африканска трипанозомиаза при хора (африканска сънна болест). За лечение на пневмоцистна пневмония пентамидинът се прилага 3-4 милиграма/килограм мускулно или под формата на венозна капкова инфузия. Това е сравнително токсично лекарство и изисква внимателно наблюдение по време на терапията.
Пентамидиновата терапия при предозиране е силно токсична и може да бъде фатална. Тези странични ефекти включват:
- гадене
- коремен дискомфорт
- замаяност
- хипотония
- тахикардия
- главоболие
- кожен обрив
- треска
- хипогликемия
- хипонатремия
- бъбречна недостатъчност
- алергични реакции, включително синдром на Stevens-Johnson
- диария
- повишени стойности на чернодробните ензими
- хепатомегалия
- хепатит
- сънливост
- невралгия
- объркване
- халюцинации
- гърчове
Известно е, че пентамидин предизвиква повишаване на серумните нива на аминотрансфераза по време на терапията. Други открития при токсичността на пентамидин включват - хипотония, клинично изявена чернодробна дисфункция, панкреатит, бъбречно увреждане, което може да причини повишаване на серумния креатинин, кардиопулмонарен арест и левкопения.
Според предишно публикувано проучване хемоперфузията с активен въглен преди това е била използвана като антидот при предозиране или токсичност. Поради мултиорганната токсичност, причинена от пентамидин, той не е често избирана терапия, освен при състояния, при които други агенти от първа или втора линия не реагират.
Пириметаминът е противопаразитно лекарство, използвано за профилактика и лечение на токсоплазмоза. Използва се и с дапсон като опция от втора линия за предотвратяване на пневмония, причинена от Pneumocystis jiroveci при хора с ХИВ/СПИН. Преди това е бил използван за малария, но вече не се препоръчва поради резистентност. Пириметаминът се приема перорално.
Когато се използват по-високи дози, както при лечението на токсоплазмоза, пириметаминът може да причини стомашно-чревни симптоми като гадене, повръщане, глосит, анорексия и диария. Обрив, който може да е показателен за реакция на свръхчувствителност, също се наблюдава, особено в комбинация със сулфонамиди. Ефектите върху централната нервна система включват атаксия, тремор и гърчове. Могат да възникнат и хематологични странични ефекти като тромбоцитопения, левкопения и анемия.
Атоваквон е лекарствено средство, което спада към групата на други антипротозойни препарати. Представлява хидроксинафтохинон с антипротозойна активност, особено срещу Pneumocystis carinii. Метаболизира се в черния дроб и се излъчва непроменен с изпражненията. Препаратът се прилага при пациенти със СПИН - инфекция, толерантни на лечение с ко-тримоксизол. Лечението продължава 21 дни. Симптомите на отравяне с атоваквон могат да включват:
- обрив
- сиво-синкав цвят на устните или кожата
- главоболие
- умора
- недостиг на въздух
Средната летална доза е по-висока от максималната перорална доза, тествана при мишки и плъхове (1825 милиграма/килограм на ден). Съобщава се за предозиране до 31 500 милиграма атоваквон. При един такъв пациент, който също е приел неуточнена доза, се наблюдава метхемоглобинемия. Съобщава се и за обрив след предозиране.
Лечение
Лечението при предозиране с други антипротозойни препарати е симптоматично и подкрепящо.
Заглавно изображение: framar.bg
Коментари към Други антипротозойни препарати МКБ T37.3