Групата на хлорамфеникола МКБ T36.2

› Какво представляват

› Признаци и симптоми на отравяне

› Лечение

Какво представляват антибиотиците от групата на хлорамфеникола?

Групата на хлорамфеникола представляват ароматни нитросъединения. Хлорамфениколът е синтетично произведен широкоспектърен антибиотик. Първоначално е изолиран от бактерията Streptomyces venezuelae през 1948 година и е първият масово произведен синтетичен антибиотик. Хлорамфениколът обаче е рядко използвано лекарство в Съединените щати поради известните му сериозни неблагоприятни ефекти, като токсичност на костния мозък и синдром на сивото бебе.

Показанията за употребата му включват повърхностни очни инфекции (бактериален конюнктивит) и външен отит. Той също така е запазен за тежки инфекции, като рикетсиозни заболявания, менингит, причинен от Haemophilus Influenza, Neisseria meningitidis или Streptococcus pneumoniae, или при коремен тиф, причинен от Salmonella enterica серотип Typhi. Може да се използва и за лечение на холера.

Въпреки тези индикации обаче, хлорамфеникол трябва да се започне само ако има известна чувствителност към лекарството и когато други по-малко опасни антимикробни средства са неефективни, не се понасят или са противопоказани. Освен това трябва да се направят in vitro тестове за чувствителност, за да се преустанови лечението веднага щом други по-малко опасни антимикробни средства покажат терапевтична ефективност.

Повече информация за групата на хлорамфениколи може да прочетете тук:

» Амфениколи

Признаци и симптоми на отравяне

Хлорамфениколът може да бъде фатален при предозиране. Това обикновено се случва при интравенозно приложение на лекарството и е по-вероятно да засегне кърмачета.

Симптомите на отравяне с групата на хлорамфеникола са:

• гадене
• халюцинации
• повръщане
• метаболитна ацидоза
• хипотония
• хипотермия
• подуване на корема
• сърдечна недостатъчност
• колапс
• кома

Най-опасни са предизвиканите от групата на хлорамфеникола потискане на костния мозък (кръвотворенето), като се потиска образуването на тромбоцити, червени кръвни клетки. Увредата на костния мозък се свързва с нитрогрупата в неговата молекула.

Признаците на токсичност на хлорамфенилите настъпват след 12 часа от предозиране им. При новородени и малки деца хлорамфеникола може да предизвика синдрома "сиво бебе", който възниква от 2 до 9 дни от началото на лечение. Синдромът на сивото бебе е добре известно състояние, което възниква от токсичността на хлорамфеникол при кърмачета, особено засягащо недоносените новородени. Може да засегне и кърмачета, чиито майки приемат перорален хлорамфеникол. Преждевременно родените новородени са по-склонни да бъдат засегнати, тъй като техният незрял черен дроб не е в състояние да произведе достатъчно ензим UDP-глюкуронилтрансфераза, необходим за метаболизиране на хлорамфеникол чрез глюкурониране за бъбречна екскреция. Полученото натрупване на хлорамфеникол в бебето ще доведе до синдром на сивото бебе. Симптомите на синдрома на сивото бебе варират в зависимост от серумната концентрация на лекарството в тялото. Примери за признаци и симптоми на токсичност включват:

• лошо хранене
• раздразнителност
• подуване на корема
• повръщане
• сив цвят на кожата
• внезапен колапс от сърдечно-съдови и респираторни усложнения.

Поради възможния риск от смърт, свързан с експозицията на хлорамфеникол при новородени, винаги трябва да се обмисли алтернативно лекарство за кърмещи майки. Въпреки това, ако хлорамфениколът е терапевтичният избор, е необходимо внимателно наблюдение на кърмачето.

Лечение

При предозиране с групата на хлорамфеникола употребата им се прекратява незабавно. Лечението е симптоматично.

Заглавно изображение: framar.bg®