Термични и химични изгаряния в областта на глезена и стъпалото МКБ T25

Изгарянето представлява комплексно увреждане, имащо потенциал да причини широк спектър от леко и повърхностно нараняване до тежка и обширна тъканна деструкция. Термични и химични изгаряния в областта на глезена и стъпалото са предизвикателство към лекарите, дължащо се на изключителните анатомични и хистологични компоненти.

Поради тази причина изгаряне, обхващащо глезена, стъпалото, палец(-ци) и други пръсти на долен крайник, не може да се счита за маловажно. Такива увреждания от термични или химични агенти могат да доведат до инвалидизиращи контрактури на засегнатите стави, които често компрометират функциите на долния крайник.

Консервативното лечение има ограничена ефективност при коригиране на деформации, докато отворено хирургично лечение често се свързва с високи нива на усложнения поради лошото покритие на меките тъкани и лошо кръвоснабдяване около изгорените области.

Първоначалната оценка на изгарянето е от решаващо значение при определяне на плана за незабавно лечение с прогнозата. Метод за класификацията на изгарянето, свързан със засегнатата дълбочина от увреждането, позволява на лекаря по-точно да опише степента на нараняване.

Категоризирането на тежестта на изгарянето според увредената дълбочина се състои от:

1. Първа степен изгаряне - повърхностно, болезнено увреждане, засягащо само епидермиса. Проявява се като еритема без наличие на мехури. Излекува се без белези или промяна на цвета.
2. Втора степен изгаряне - много болезнено увреждане, което уврежда в различна степен дермата. Характеризира се с еритема и образуване на мехури.
3. Трета степен изгаряне - обикновено безболезнено изгаряне, тъй като нервните окончания са унищожени. Кожата изглежда восъчно бяла или има овъглен външен вид. Излекува се с образуване на белези или изисква присаждане на кожа.
4. Четвърта степен изгаряне - вид трета степен изгаряне, което се е разпространило и увредило намиращи се под засегнатата кожа структури, като например мускули, кости, сухожилия, кръвоносни съдове.

За да се проведе оптималното лечение на термични и химични изгаряния в областта на глезена и стъпалото, е необходимо да се разбира и преценя патофизиологията на изгореното място.

След травмата се инициира възпалителен отговор, което води до формиране на значителен оток в рамките на първите няколко чака. Размерът на отока корелира с продължителността на експозицията. Цялостно разнасяне на отока обикновено се наблюдава след една седмица. Въпреки че механизмът за образуване на отока не е напълно изяснен, играе роля освобождаването на сензорни невропептиди.

Преминаването на течности от съдовите клонове в извънсъдовото пространство е причинено от увеличаване на микроваскуларната пропускливост и екстраваскуларната осмотична активност. Прогресия към исхемия и некроза настъпва при понижена перфузия или спиране на кръвния поток в засегнатата област.

Увреждането вследствие на изгаряне създава отлична среда за колонизация и инвазия на патогени. Развитието на инфекция предразполага към сериозни рискове от септицемия, бактериемия или застрашаваща крайника инфекция.

Хистологията на структурата на кожата на глезена и стъпалото варира по отношение на различните анатомични компоненти.

Дорзалната кожа в сравнение с тази на стъпалото на крака е сравнително тънка с минимална подкожна тъкан и трябва да способства за плъзгащото движение на предните сухожилия. Увреждането от изгаряне причинява деформирана на кожата и може да доведе до сраствания, застрашаващи функционирането на сухожилията. При по-сериозни изгаряния експозиция на сухожилията може да доведе до инфекция и/или некроза.

Също така структурата на кожата, покриваща малеолуса, няма значителна част от подкожната тъкан, при което увреждането може лесно да изложи структури, съставящи глезенната става. Реконструкция на тези региони изисква използването на кожа, която функционира по същия начин по отношение на гъвкавостта и позволение на неограничено движение.

По-сериозни увреждания от термични и химични изгаряния в областта на глезена и стъпалото могат да доведат до редица усложнения и последствия, като например обширни белези, излагане и последващо увреждане на сухожилия или ставна капсула, развитие на контрактури на меките тъкани. Първоначално формирането на белег се ограничава до епидермиса и дермалните слоеве. С течение на времето, обаче, контрактурите могат да включат невросъдови структури, лигаменти, сухожилия, причиняващи трайни деформации.

Първоначалното лечение на термични и химични изгаряния в областта на глезена и стъпалото включва: повдигане на крайника, промиване / охлаждане с вода, профилактична употреба на антибиотични средства. Незабавните грижи за изгарянето се фокусират върху превенцията на прогресията на увреждането.

Ускореното формиране на оток, който се появява след травмата, може да причини стеснение или запушване на кръвния поток, водещо до локализирана гангрена на долния крайник. Това се наблюдава по-често в кръгообразни изгаряния, обхващащи пръстеновидно долния крайник. При някои случаи се налага премахване на образуваните струпеи, които допълнително оказват натиск и в съчетание с отока могат да доведат до компартмент синдром. При тежки изгаряния се налага присаждане на кожа.

Лекарят трябва да прецени степента, дълбочината и локализацията на увреждане и участие на дълбоките структури. Възстановителните грижи и лечебни процедури на изгаряне на глезена и стъпалото са сложни поради различните меки тъкани и функции на различните региони на стъпалото и глезена.

От развитие на мехури с увреждане на частична дебелина на дермата до обширно унищожение на тъканите на стъпалото и глезена, процедурите могат да варират от проста аспирация, през лечение на локалната изгорена рана, до ампутации поради невъзможност да се спаси крайника. Целта на реконструктивните и рехабилитационните дейности при термични и химични изгаряния в областта на глезена и стъпалото е безпрепятствено ходене.