Счупване на неуточнена част на костите на предмишницата МКБ S52.9

Счупванията на костите на предмишницата са едни от най-често срещаните. Около 25% от всички счупвания засягат изолирано или едновременно лъчевата и лакътната кост.

Счупване на неуточнена част на костите на предмишницата обикновено се класифицират в зависимост от нивото на счупване, видът на фрактурата, степента на разместването, наличието или отсъствието на раздробяване или загубата костни сегменти, дали те са отворени или затворени и кои кости са счупени (изолирана травма на улна или радиус или и двете). Всеки от тези фактори може да има влияние върху избора на лечението и крайната прогноза. Прекъсване на проксималните или дистална радиоулнарните ставите е от голямо значение за лечението и прогнозата.

Механизмът на увреждане е променлив. Най-честата причина е директен удар по ръка предизвиквайки фрактура на една кост лакътна или лъчева или и на двете. Другият най-вероятен механизъм е падането върху протегнатата ръка и предмишницата се намира в пронация. Други механизми на увреждане включва пътнотранспортните произшествия и спортни травми.

Симптомите на счупване на неуточнена част на костите на предмишницата включват болка, деформация и загуба на функцията на предмишницата.

Анатомичните особености на предмишницата изискват определени принципи при лечението на счупванията и:
- дисталния фрагмент да се намества винаги по проксималния, като се отчита усукване на лъчевата кост;
- да не се допуска скъсяване само на едната кост;
- да се отчита винаги състоянието на радиоулнарните стави (проксималната и дисталната);
- да не се допуска стесняване на междукостното пространство.
Анатомичното възстановяване на счупванията на предмишницата има голямо значение за по-нататъшната функция на крайника. Добре изпълнената репозиция при тях е по-необходима, отколкото при диафизарните счупвания на хумеруса и най-малката ъглова дислокация води до нарушения на функцията на предмишницата. Ограничават се пронацията и супинацията, флексията и екстензията на пръстите.