Травма на пикочен мехур МКБ S37.2
Травмите на пикочния мехур са на трето място по честота от всички наранявания на пикочо-отделителната система. В зависимост от това дали се съчетават с увреда на други органи и системи, те могат да бъдат:
- Изолирани травми;
- Съчетани травми.
Според естеството на нараняването травмите биват:
- Открити травми;
- Закрити травми.
В мирно време преобладават закритите наранявания.
Откритите наранявания на пикочния мехур се разделят на:
- Интраперитонеални;
- Екстраперитонеални.
Закрита травма на пикочен мехур
Най-често те се съчетават с фрактури (счупване) на таза и увреда на коремни органи. Получават се при директен удар, падане от високо и др., особено ако пикочния мехур е пълен. Травмите могат да бъдат предизвикани и при манипулации (насилствено катетеризиране, цистоскопия и др.). При увреда на мехурната лигавица със или без засягане на мускулния слой се говори за контузия на пикочния мехур.
Когато има нараняване на трите слоя на стената на мехура и комуникация с околомехурното пространство е налице разкъсване. Топографското разположение на разкъсването (руптурата) определя нейния вид:
- Интраперитонеални руптури - получават се при лезия на тази част от мехурната стена, която е покрита с перитониум (ципата, която обвива вътрешните коремни и част от тазовите органи). Кръвотечението е оскъдно поради слабото кръвоснабдяване и контракция на мехурната стена. През създадената комуникация урината изтича в коремната кухина и води до развитието на уринозен перитонит, който при ненавременна намеса е с лоша прогноза. Перитонеумът започва да резорбира електролити и урея и се влошава бъбречната функция.
- Екстраперитонеална руптура - най-често се засяга предния и страничните отдели на пикочния мехур. Лезията е съпроводена със значително кървене, поради разкъсването на разположените в съседство съдове. От изтичащата урина и кръв се образува урохематом, който бързо се рзапространява в околомехурното пространство, перинеума, скротума или през феморалния отвор на бедрото. Ако се забави хирургичната намеса, урохематомът се превръща в урофлегмон, което влошава прогнозата на болния.
- Пълно откъсване на уретрата в областта на мехурната шийка
Клиника на травма на пикочен мехур
Много често при данни за счупване на таза се намира екстраперитонеална руптура на пикочния мехур, а при притискане или удар в корема - интраперитонеална руптура. Хематурията (кръв в урината) почти като правило е задължителна. При интраперитонеална руптура сравнително късно настъпват белезите на перитонеално дразнене, което да насочи към диагнозата.
При всички болни суспектни за травми на пикочния мехур, се поставя катетър. При интраперитонеалните руптури изтича оскъдно количество кървава урина. По изключение, при обилна перитонеална ексудация, уретралния катетър може да евакуира голямо количество течност.
Диагноза на травма на пикочен мехур
1. Ехография - може да покаже наличие на течност както в корема, така и околомехура, което да насочи към диагнозата.
2. Обзорна рентгенография - от нея се информиране за целостта на тазовия пръстен.
3. Ретроградна цистография - дава най-достоверна информация за закрити травми, а мехура. Тя трябва да се провежда при всички болни с клинични белези за травматична увреда на тазовите органи. При това изследване пикочният мехур се изпълва с контрастна материя през уретрален катетър. След изпълването на мехура се правят снимки в различни проекции. Изследването завършва с рентгенова снимка при изпразване пикочен мехур, като се търси депо от контрастна материя.
Лечение на закрита травма на пикочен мехур
Контузията на мехура се лекува консервативно с кръвоспиращи, вливания и общи реанимационни мероприятия. При наличие на руптура на мехура се предприема спешна операция. Тя цели възстановяване на анатомичната цялост на пикочния мехур, надеждна деривация на урината от него и широк дренаж на инфилтрираните с урина и кръв тъкани, за да се предотврати образуването на урофлегмон.
Лечение на открита травма на пикочен мехур
При тях е налице рана и те изискват задължителна оперативна ревизия.
Коментари към Травма на пикочен мехур МКБ S37.2