Отклонения от нормата, открити при функционални изследвания на други органи и системи МКБ R94.8

Функционална диагностика на задстомашната жлеза

Панкреасът е орган със сложна физиология и патофизиология. Промените в екзокринната и ендокринна секреция се използват при функционалната диагностика на панкреасните заболявания.

            Панкреозимин-секретинов тест. Извършва се главно при хроничен панкреатит, рядко при карцином. Секретинът стимулира хидрокинетичната секреция на жлезата, докато панкреозиминът в същата доза стимулира ензимната секреция на жлезата.

            Скринингови тестове. За доказване на хроничен панкреатит се използват и РАВА-тестът, химиотрипсиновият тест и тестът с fluorescin dilaurate.

            Стеаторея. Стеатореята се появява, когато е унищожен 90 % от функциониращия панкреасен паренхим и се измерва с теста на Van de Kamer (норма- по-малко от 7 г мазнини на 100 г изпражнения за 24 часа). Копрологичното изследване вече не се използва.

            Определяне на кръвна захар. Промените в ендокринната панкреасна секреция се преценяват чрез определяне стойностите на кръвната захар и различните модификации на глюкозо-толерантния тест.

            Други изследвания. При панкреасните заболявания се установяват редица промени в кръвните показатели, електролитите и лабараторните параметри, характеризиращи бъбречната функция.