Отклонения от нормата, открити при изследване функцията на щитовидната жлеза МКБ R94.6

Функционалното изследване на щитовидната жлеза има решаващо значение за доказване на хипер- и хипотиреоидизма, особено там, където клиничните прояви са оскъдно изявени и непозволяват поставянето на сигурна диагноза. Списъкът на изследванията, определящи функцията на жлезата, е голям. Напоследък има преориентиране към извършване на малко на брой, но високоспецифични изследвания, които са технически лесно изпълними и безвредни за пациента.

            Директно радиоимунологично определяне на щитовидните хормони. Нормалните базални кръвни нива на Т3 са 1.5-3.1 mmol/l, а на Т4- 55-150 mmol/l. При хипертиреоидизъм може да е изолирано повишено нивото на Т3, това на Т4 или и двете. При хипотиреоидизъм най-меродавно за диагнозата е понижението на Т4.

            Тест на Hamolski. По индиректен начин се определя серумното ниво на щитовидните хормони. Нормалните стойности са 11-19 %. Стойности над и под тези граници говорят за хипер-, респективно за хипотиреоидизъм.

            Тест на Qerido. Представлява стимулиране на щитовидната жлеза с ТТХ. Чрез него се диференцира първичен от вторичен хипотиреоидизъм.

            Радиоимунологично определяне на ТТХ (тиреотропния хормон) има голяма диагностична стойност. Кръвното му ниво е повишено при първичен и понижено при вторичен хипотиреоидизъм.

            Поглъщаемост на J131 от щитовидната жлеза. Тя е мерило за нейната функционална активност. При нормално функционираща жлеза това пглъщане е около 15 % на втория, до 30 % на четвъртия и до 50% на 24-ия час. При хипертиреоидизъм се установява висока поглъщаемост още в началните часове. При хипотиреоидизъм поглъщаемостта е платовидно ниска и не надвишава 10% в нито една точка на кривата.